Всички искаме да направим нещо уникално с живота си, но май всички влизаме в една и съща матрица „гимназия – следване – квартира- собствено жилище-деца“.

За някои обаче животът не се развива по този начин и след гимназията и следването се връщат отново вкъщи, при родителите си.

Някои хора приемат философски „крачката назад“ и се опитват да извлекат най-доброто от създалата се ситуация.

Други път изобщо не могат да понесат и ден под покрива на родителите си и са готови на всякакви компромиси, само и само да заживеят самостоятелно.

Решихме да съберем плюсовете и минусите на живота при родителите, за да ви помогнем, ако и на вас ви се налага да вземете такова решение. Или пък да ви вдъхновим да го вземете, може да се окаже най-доброто за вас.

Против

Човек никога не пораства истински докато не заживее сам. Не се ли научиш, че храната в хладилника не расте там и че трябва да носиш отговорност за постъпките си, не можеш да се наречеш възрастен човек на колкото и години да станеш.

Животът с родителите може да те накара да си останеш вечно на 17, а в това няма нищо чаровно, ако трябва да даваш отчет за всяка стъпка и да обясняваш на майка ти всяка вечер, че не е нужно да те чака да се прибереш, защото вече наближаваш 30.

Върнеш ли с вкъщи, край с възможността за неограничен секс, за какъвто мечтаеш от 14 годишен.

Пак имаш мама и татко, с които трябва да се съобразяваш, да криеш гаджето или пък да се налага да им представяш мъж, който изобщо нямаш намерение да срещаш втори път.

Живеейки с родителите си, ще трябва да си търпелив да изслушваш техните спорове, мисли и проблеми, които често просто са плод на липса на разнообразие в пенсионерския им живот.

Ако не можеш да подходиш с разбиране, те чакат ежедневни сблъсъци, нерви и скандали.

Много вероятно е самите ти родители да продължат да те третират като малко дете, да ти казват какво да ядеш, да те питат дали не ти е студено и да преследват с термометър.

Изобщо, да се върнеш да живееш при родителите си е само с едно стъпало по-нагоре от това да влезеш в затвора.

Или пък не...

В чисто икономически план съжителството с няколко души (и техните приходи) значително улеснява бюджета.

А пък съжителството с родителите си, особено ако все още ходят на работа, звучи като печалба от лотарията.

Жилището вече е обзаведено с всичко необходимо, може да си позволиш да не дадеш пари за ток някой месец, защото вашите така или иначе го плащат и няма нужда да си купуваш пердета, защото така или иначе си има.

Няма и защо да даваш наем на някой друг, като можеш да си спестиш тези пари или да ги инвестираш в собствения си (засега на родителите ти) дом.

Домакинската работа също е свършена, защото мама е там. Дори да е заета, две жени гледат една къща по-лесно, отколкото една жена.

Не се прибираш в празна къща и винаги можеш да разчиташ на най-близките си хора.

Да си болен и да си сам е най-трудното за понасяне нещо. Когато си в къщата на родителите си, винаги има кой да се погрижи за теб и да те излекува с най-доброто лекарство – майчина любов.

Можеш да им помагаш, ако имат нужда – с пари, с подкрепа, с грижа, така както те са се грижили за теб като дете.

На вас как ви звучи идеята да заживеете отново с родителите си - идеално или кошмарно?

Още по темата

Самотата крие риск за здравето

Щастието е в харчене на пари за другите

Българските мъже стоят до полите на мама до 30