През 1993 година Общото събрание на ООН обявява 3 май за Световен ден на свободата на печата. По време на Генералната конференция на ЮНЕСКО се оповестява резолюция "относно насърчаване на свободата на печата в света", в която участниците от държавите членки застават зад убеждението, че независимата и свободна преса е основно звено в изграждането и развитието на демократичните общества.
И така до ден днешен - 3 май е датата, в която отбелязваме деня на свободното слово.
Свободата на словото е една от най-значимите граждански свободи. Това е даденото ни право да се изразяваме свободно, да декларираме публично мнението си, без това да бъде наказвано или регулирано от властите. Демокрация на словото. Правото на реплика, дуплика, чуденка, писанка, говоренка, с една дума: на мнение. Свободата на мнението.
А Свободата? Що е то?
Намирам си повод в днешния ден, за да споделя, че мисля за свободата постоянно. Точно като вас вероятно. Мисля с нея, за нея, без нея, гоня я и тя ме преследва. Защото в съдържанието й стоят две начала. И като всяко дуално в същината си нещо ме обърква. Онази абстрактна, дълбоко философска пропаст между порива и действието, знака и смисъла, думата и значението, зее. Та от там идва обезпокоителният полъх.
Свободата, предлагам аз, е мъж и жена в едно. Да влезем в едно класическо клише за мъжкото и женското начало. Мъжката част ще е "свободата на действието", като част от проявата на свободна воля, а дамската част – "свободата на словото", като част от проявата на свобода на мнението. Едно без друго не могат, допълват се, преливат се, изпълват се взаимно със смисъл. Май дори се и обезсмислят едно без друго. Воюват нежно, противопоставят се, все търсят по-значимото и независимо начало. А то такова няма. Те са едно. В мъжкото начало стои и женското, в женското – мъжкото и не могат строго да бъдат диференцирани от простосмъртния човек, а те, от своя страна, помежду си вечно търсят разбиране и най-вече помирение.
Ей това е свободата. Или поне една от формите й на съществуване. Да категоризираш окончателно и да обясняваш свободата, е като да го правиш за вярата, надеждата и любовта – каквото и да напишеш или кажеш, все ще звучи като есе на второкласник. Затова само предлагам. Предлагам да поразсъждаваме коя е Свободата. Що е то? Къде е? Тук ли е, скрила ли се е, ние ли сме я скрили... Носим ли я, вменяват ли ни я, даваме ли я, могат ли да ни я отнемат.
И най-вече не се ли обезсмисля свободата на словото, ако не дадем свобода на действието?