"Човек е това, което яде”. Така е! Направо сме си животни.

Огледайте се около вас и сами ще видите колко хора се държат като прасета, овци, патки и др. Ще откриете не само прилика с техните поведенчески качества, но и визуални такива.

Дори и обръщенията между хората са животински, а тенденцията е следната: колкото по-близки са двама души, толкова повече се използват умалителни нарицателни от рода на зайченце, пиленце, агънце... и обратното – ако дистанцията се увеличава и отношението помежду им не се отличава с добронамереност, то животните, с които се оприличават, са вече от споменатите по-горе прасета, крави, овци и пр.

При вегетарианците храната също е отражение на персоналността, но за разлика от месоядните хора, животинското в тях не е така засилено за сметка на други качества, присъщи пък на плодовете и зеленчуците. Тоест, ако някой човек се черви като домат, спаружва се като маруля или пък е свеж като краставица, значи вероятно е вегетарианец.

Може и само тялото му да е с формата на круша При някои от тези хора в съчетание с изброените неща  могат да се появят и някои други черти- да са кисел като лимон,  прости като фасул иил глупави като тиква . Тук изниква леко страничен въпрос: С какво се хранят тези, които са тъпи като задници?

Моля, никой да не се обижда прибързано от написаното! Все пак, след като знаем с какво са пълни саламите и кренвиршите в магазините, следва, че да се държиш като свиня и да си тъп като зеленчук е за предпочитане пред алтернативата да си пълен боклук.

Духовна храна не ни се отразява в последно време, защото рядко присъства в менюто ни, нямаме вече и апетит за нея, а и тя си е сменила вкусовите качества.

Човек е това, което яде.

А как ми се иска да не бъде така, защото единствения начин да бъдем истински човечни, е да се превърнем по неволя в канибали.

И вегетарианците имат алтернатива - ако станат канибали може да се хранят с градинари.