Когато навършил 30 години, дошло време Исус Христос да разкрие божествения си произход и да тръгне сред народа си, за да ги учи на словото божие. Според еврейския обичай, никой нямал право да проповядва, нито да стане свещеник или учител преди тази възраст. Затова Исус отишъл при Йоан Кръстител, за да получи своето кръщение.

По това време Йоан Кръстител обикалял страната около поречието на река Йордан и проповядвал кръщение за опрощаване на греховете. Светията казвал на последователите си, че след него идва по-силният и  по-достойният. Говорил им, че той може да ги кръсти с вода, а този праведник, който идва, ще ги кръщава със свети дух.

Много хора се стичали при Йоан, слушали унесени проповедите му и приемали свето кръщение. Докато един ден сред тях се появил Исус и пожелал да бъде кръстен като всички други.

Новопокръстените били потапяни във водите на свещената река до шията и Йоан Кръстител ги държал дълго време така, докато не се измият всичките им предишни грехове. Когато Христос влязъл във водата, за да бъде кръстен, той излязъл веднага, защото нямал никакви грехове.

Тогава се случило чудо – небесата се отворили, блеснала светкавица и оттам  долетял гълъб, който кацнал върху кръщаващия се. Това бил светият дух, който приел формата на гълъб, защото бил чиста птица, кротка и обичаща хората. Подобно на историята с Ной, който получил от гълъб вестта, че краят на потопа идва, така и при кръщението на Исус светият дух във вида на птица, възвещавал свършека на потопа на греховете.

Така за първи път хората видяли единството на божествената троица – Отецът се явил на слуха им с праведни слова,  Духът се открил за зрението им като гълъб, а Синът се показал чрез осезанието им в многогодишното общуване с човеците.
Празникът се нарича Богоявление, тъй като в момента на кръщението на Исус, от небесата се чул глас:  "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

На този ден се извършва освещаване на водата. Свещеникът  първо извършва служба в църквата, след което хвърля кръст  в реката, а ергени  се хвърлят в ледените води, за да го извадят. Има поверие, че този, който пръв стигне до кръста и го извади  от водата, ще бъде здрав през цялата година.

След това се извършва тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Водата, над която е четена литургията, е светена и всички вярващи трябва да си вземат по малко от нея за вкъщи, за да ги пази от болести и да пречиства дущите им. Тази вода се пази до следващия Йордановден, когато се подновява.

На празника у дома се пекат три ритуални хляба, като при замесването трябва да се използва останалата от предишната година светена вода. Първият хляб е за дома, вторият е за гостите, а третият се дарява на минувачите, заедно с бакърче вино. На този ден всяко семейство с дете носи кравай (вид обреден хляб) в дома на кръстниците, за да им се благодари, че са кръстили чедото им.

От дълбока древност се вярва, че ако нощта срещу празника е мразовита и хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна. Съществува и друго поверие, свързано с Йордановден. Небето се отваря широко на 5 срещу 6 януари и този, който с чисти мисли си пожелае силно нещо, то ще се сбъдне.

На 6 януари се извършва освещаване на  бойните знамена, традиция с вековна история. Първият такъв водосвет е бил направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. По-късно е бил  възобновен в годините след Освобождението - 1879 г. до 1946 г. В наши дни ритуалното освещаване на военните части и знамената е подновено през 1993 година.

На този ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Бечо, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Божидар, Дана, Бистра, Боян, Богдан, Богдана.