Скъпи приятели, представяме първия текст в Edna.bg на нашия гост-автор Никола Крумов - един нестандартен млад писател, автор на сборника "Дневник от панелните блокове". Приятно четене!
Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло.
Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки.
В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия.
След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах.
На другия ден Нора е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си.
Ама как така… Аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм и съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма… Не заслужавам ли просто едно възхищение?!
Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън.
Наливам аперитива, а тя ми проговаря. Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията.
Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа.
Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора.
За жалост съм облечен с черната тениска „Найк”, дето майка ѝ ми подари за Нова година.
Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам – Нора ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата ѝ от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме зловещо, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихнах.
Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма).
Поглеждам извинително годеницата си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език) – жал ми е за яйцата. Нора е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат.
Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртях капачката, но се получи гейзер – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре, че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка Ивелина. Е, тук нервите на Нора се пръснаха (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени.
Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъчех да избегна озверялата си годеница, ритнах по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в космоса.
Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят…
За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар в далечен горски масив.
Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва.
Знам какво мислят жените, но не разбирам защо го мислят.
Автор: Никола Крумов
Прочетете още:
Жените са разкрити: искат онова с трите букви
Какво наистина искат жените от мъжете?
Съвет за мъже: Няма нужда да разбирате жените
