Няма природна сила, която може да спре любовта. Любовта не признава прегради и ограничения. Докосне ли ни веднъж, животът се променя завинаги. Не те дразнят грубите стъпки на съседите от горния етаж, преставаш да се ядосваш на музиката, която звучи отсреща, започваш да възприемаш света през жълтите стъкла на слънчеви очила, които близък приятел ти е подарил наскоро.
Щастието е жълто на цвят.
Губим толкова излишна енергия да се вглеждаме в неща, които нямат никакво значение. Свободното време може да бъде убивано бавно и незабележимо. Без да осъзнаваме, методично се превръщаме в палачи на минути, в които можем да обичаме и да позволим да бъдем обичани.
Прекаленото втренчване в проблеми, които обикновено създаваме сами, само ни отдалечават от мига на възторга. Защото любовта винаги идва тържествено. Сварва ни неподготвени. Но тъкмо в очарователната ѝ снизходителност се крие възможността да изпитаме радост.
Често забравяме, че плодовете в купата на масата не са просто за украса. Красотата е безсмислена, ако човек не може да ѝ се наслади. Насладата е във вкуса, в допира и в мириса. Бананите се скапват за дни, а покрай тях загниват и мандарините.
Трябва да улавяме ценните моменти, за да ги подчиним на страстта. Да убиваш е лесно, трудно е да бъдеш себе си сред предизвикателствата на живот, който не си избрал доброволно. Но любовта е възможна само и единствено в него.
Нищо друго не би трябвало да има значение.
Смелостта привлича. Страхът е „нещо незначително“, но с времето се превръща в товар, който пречи да изпитваме наслада и ни отдалечава от радостта. Страховете от самите нас ни карат да ценим бурите, снега и бедствията – пред тях нашите съмнения са винаги маловажни. Без смелост любовта е предварително обречена. Тя винаги избира онези, които гледат света през очилата на щастието.
Жълтият цвят привлича любовта.
Със сигурност има за кого да мислим, на кого да се обадим по телефона в някой късен час. Смелият може да казва „липсваш ми“ и „обичам те“ по всяко време на денонощието, независимо от това какво е времето навън.
Времето е илюзия, в която сезоните само променят представата ни за него като в цветен калейдоскоп.
Когато спрем да убиваме всяка минута, предназначена за възторг, ще осъзнаем основната цел, заради която си струва да живеем – любовта!
Затова сега не ми пречат грубите стъпки на съседите отгоре. И докато навън се сипе сняг, отивам при купата с плодове и обелвам една мандарина. Стаята се изпълва с плътен цитрусов аромат.
Набирам номера и всичко е в жълто.
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
В деня на думата "благодаря" - за какво да (си) благодарим
Здравословният егоизъм да обичаш
Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...
