Лятото дойде. След кишава зима, мусонни дъждове и безкрайни локви, то най-сетне е тук и всички около мен са щастливи.
Вадят бански, слънчеви очила, редят отпуски и пускат във Фейсбук първите снимки на запотени чаши, пълни с мента или джин на фона на синьо море.
С други думи, съдейки по всеобщото въодушевление, всички обичат лятото. Освен мен.
И преди да ме обявите за поредния хейтър, който се чуди на коя тема да оригиналничи, нека изложа аргументите си пред въодушевената аудитория, която вече е нахлузила джапанки, облякла е потници и резервира хотел (или пристяга палатка) за морето.
Лятото е горещо
В момента, в който стъпя на тротоара, за да поема дори към най-близката точка, ме удря ужасяващата жега, главата ми се замайва, колената ми омекват, мозъкът ми се изпарява (той и без това не е значително количество) и започвам да се щурам из улиците като ударена с камък по слепоочието.
Всъщност "щурам" не е точната дума. Думата по-скоро е "пълзя" като моя милост специално пълзи бавно, задъхано и лепкаво.
Да, лепкаво, защото, като всеки жив човек, съм обект на нормална обмяна на веществата, а оттам и на потоотделяне, при което кожата ми се издува, краката ми се залепят един за друг под полата, скалпът ми се сгорещява и искам да се обръсна гола глава на секундата.
И така, зачервена, пуфтяща и излъчваща сексапила на задушена от отровен газ печурка, вървя и се чудя кой, по дяволите, харесва този сатанински сезон на печените, изпотени кокошки.
Понякога, докато отчаяно влача нагорещена гуменка по втечнения асфалт, си мисля за всички онези жени, които преди сто години са косили, копали и събирали сено в 1 часа на обяд през август, преметнали две деца на гръб и си казвам "Ей, страшна глезла си. Навремето дядо ти по това време вече е бил обрал тютюна.
Айде, малко по-стегнато", но в този момент усещам неповторимата миризма на минаващ автобус, лицето ми се облъхва от сгорещени газове, очите ми се насълзяват, прокарвам запотена ръка по запотеното си лице и се опитвам да не повърна, докато се олюлявам.
Лятото не е за почивка
Помните ли онези дни, в които бяхте скоклива, кръшна студентка без работа, която отива на автостоп до Созопол и спи за осем лева на вечер в някоя съборетина само и само да е на морето?
Аз имам някакви бледи спомени от палатки и щастие в предишния си живот, в който нямах три деца и нямаше нужда да събирам багаж за 6-ти Старозагорски пехотен полк, който да товаря на 4 икаруса, за да стигна до морето, където започва най-хубавата част - почивка с деца. Мисля, че всички фенове на Металика по света не са изпили толкова бири, колкото аз съм повторила "Не пипай", "Махни се оттам", "Не може сладолед сега" и "измий си пясъка от краката".
С насмешка слушам утопичните предложения на приятели тип "Идете на каравана, там децата могат да обикалят щастливи по цели дни" и ако не съзнавах, че подобни реплики са породени от добри чувства, щях да кажа "Ето ви децата, идете вие!". Но ходенето с деца на море е една безкрайна тема, на която ще се върнем в следващ материал.
Лятото е за работа
Естеството на работата ми е такова, че лятото съм на морето. Работейки. Ден след ден се нижат работните часове на фона на чадъри и пясък, които са загубили очарованието си до степен да приличат на остаряла снимка на десктопа на Уиндоус '97.
Понякога си мисля, че ако реша да тръгна към плажа, ще се ударя в екрана на лаптопа си. И тъй като не съм сама в тази професия, знам, че още стотици, дори хиляди хора чакат септември, както счетоводителите чакат април, а децата - дядо Коледа. И щом първите листа започват да се ронят от дърветата, сълзите на облекчение започват да бликат спонтанно.
Лятото е за слабите
Щом се зададе март и масово жените започват диети. Аз не правя изключение и намирам цялата тази истерия за доста обезкуражаваща откъм резултати.
Честно казано, не познавам жени, които да успяват да отслабнат значително и трайно за полугодието "април - септември". Тези, които са слаби, са си слаби, а тези които не са - си остават така, както са били около Коледа.
За да компенсираме тази липса на резултатност, започваме да хвърляме хиляди левове за кремове, процедури по заглаждане на целулита, изпъване на кожата и стягане на задника.
Накрая резултатът се изразява в едни 3 свалени килограма, липсата на които забелязвате само вие и най-добрата ви приятелка. Мъжът ви, от своя страна, забелязва само разхода, който сте направила и бъдете сигурна, че предпочита да си бяхте останали с целулита, но него никой не го пита.
И така, докато вие пиете коктейли и се люлеете на хамаци или поне мечтаете да го правите, докато дишате с хриптене под офисния климатик, аз чакам есента с прекрасните умерено топли температури, когато тялото ми се изпълва с живот.
После приветствам зимата нейде из планината и накрая щастливо посрещам пролетта с хилядите ѝ цветове. И не се оплаквам. Лятото е само три месеца, а моят любим сезон - цели девет. 
Автор: Letiashtata Kozzila Erato
Прочети още:
В сърцето на жената винаги има място за една... кола
Кога се налага да изоставите децата и да заминете на почивка?
Нова година - нова Аз? Да бе, да!
