Ние сме тези, които търсим. Препускаме напред във времето, срещаме хора или се разделяме с тях. Пътуваме във време-пространството, търсейки своите поуки за живота. Действията ни водят до последици, така че с опита се учим да правим избора правилен.
Преди два дни се завърнах от дълга обиколка на няколко града в България. Мой спътник беше поетесата Маргарита Петкова, с която сме съавтори на две книги и целта на турнето беше да се срещаме с хората по места, да им почетем от нашия поетичен диалог и да си поговорим с имащите отношение към словото.
Чувствахме се като събратя на Джордж Милтън и Лени Смол от незабравимия роман „За мишките и хората” на Джон Стайнбек. Литературните герои пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа, мечтаейки някога да имат собствена ферма.
Ние двамата – до голяма степен осъществили мечтата си, написвайки две книги за любов, които хората искат да чуят и да притежават. Няма по-голяма радост от това да се чувстваш полезен и да подклаждаш надеждата, че все пак всичко ще бъде наред.
Любовта лекува.
Докато пътувахме от град на град, имах възможността да видя с очите си как се променя страната. Някои градове стават все по-хубави, други остават все така занемарени, но хората навсякъде еднакво проявяват неподправен интерес към литературата и това е най-важното!
Припознават се в лирическите герои, думите се превръщат в поводи за запознанства и срещи помежду им. Книгата винаги е мощно любовно оръжие.
Хората са различни не само по своята същност. Те са различни и според мястото, което обитават.
Онези от тях, които живеят непрестанно с поривите на вятъра над Каварна край морето, притежават самобитност, която ги отличава от тези, които заспиват с безбройните светлини край Дунав в Русе. Но всички те имат еднаква нужда да четат, да задават въпроси и да се влюбят.
Аз ще запомня всеки техен жест и ще запазя всеки малък подарък, който са ми дали за спомен. Цветята, разбира се, ще увяхнат, но ще останат в сърцето ми завинаги.
Благодарността към читателя никога не може да бъде достатъчна.
В нашата малка страна очалгачаването продължава да се вихри с пълна сила. То е в книжарниците, в изложбените зали и в синеплексите на огромните молове, с които демокрацията ни сдоби. Неговата мисия, обаче, никога няма да бъде изпълнена. Защото нищо не може да убие нито самата любов, нито инстинкта ни да проявяваме обич и състрадание към другите.
Хубавите книги не само дават надежда. В живота всеки Джордж Милтън има своя Лени Смол. Книгите, а и изкуството изобщо, придават онази магия на живота, без която нашият свят би бил твърде скучен.
Доброто винаги предстои. Дали то ще се случи пред погледа на Светата Богородица в Хасково или под внушителния монумент „Създатели на българската държава” в Шумен няма никакво значение.
Гласът на хубавите книги достига навсякъде, където трябва да бъдат чути.
Прочети още: На четящите хора, с любов
