Магията е нещо, което неизменно присъства в живота на балийците векове наред. Нищо не се е променило в техните вярвания и днес.

Всеки ден, всеки балиец започва с ритуал по поднасяне на дарове на безброй божества и демони, които почита, моли за благословия или иска да омилостиви.

Утрото на Бали е най-невероятният момент от денонощието. Навсякъде изникват мъже и жени, които, облечени в традиционните си саронги, тихо палят ароматни пръчици, забодени в кошнички от бамбукови листа и пълни с пресни плодове и свежи, росни цветя. Тези красиви малки дарове се оставят пред статуите във всеки храм за божествата и по земята за демоните.

Храм има във всеки дом на Бали. Има по няколко храма във всяко селище. Пътувайки из острова, ще забелязвате на всяка крачка и по всяко време как някой поставя дар и отправя молитва към някое божество.

Никой на острова няма да се учуди, ако му зададете въпрос познава ли добър магьосник. Така или иначе, повечето балийци са почти магьосници. Разбира се, има добри и лоши магии. Местните вярват, че който се занимава с черна магия, ще се прероди в червей и избягват да правят злини.

Бали е мозайка от ритуали, суеверия, заклинания и вярвания, като всяко от тях наподобява омагьосваща приказка.

Балийците вярват дори в бога на парите Рамбут Седана. Камъкът със същото име носел финансово благополучие и всеки балиец се моли да се сдобие с парченце от кварца рутил, познат у нас като "Косите на Венера". Освен камъни, мистични предмети с голяма стойност са и фосили, като например охлювени черупки.

На Бали имат ритуали за всичко - за пълнолуние, за черната луна, за пари. Ритуалът Рамбут Седана се прави за привличането на парите на 6 месеца и на този ден отправят специални молитви, като не харчат пари в никакъв случай, а магазините са затворени. Имат дори ритуали за технологичните продукти, за металните, за всички растения, за животните, за всеки храм, а те се хиляди на Бали.

В Балийския календар, който е съвсем различен от нашия, всеки ден е с описание за какво е добър и за какво лош. Имат тих ден! Никъде по света няма такъв ден, само на Бали. В този ден 24 часа не излизат от къщите си, няма ток, мълчат и медитират.

Това наше пътуване трябва да бъде посветено на среща с невероятно популярния на Бали, учителя Тура и бойното изкуство Санди Мурти, което в последните години набира все по-голяма популярност в България. Преди да решим дали искаме да навлезем по-навътре във философията на Санди Мурти, решаваме да наблюдаваме тренировките им поне няколко дни, да опознаем някои от учениците на Тура и да проверим дали цялата мистика около учението ще бъде видима за външни хора като нас.

Пристигането ни съвпадна с големия празник на Денпасар, главният град на острова. Решаваме да снимаме тържествата и сцените. В ранния следобед отиваме да огледаме терена. Придружава ни Ибу, съпругата на Тура. Небето е натежало от облаци, все още в дъждовния сезон, дъждът може да плисне изневиделица. В някакъв момент телефонът на Ибу звъни, тя провежда бърз и стегнат разговор, след което ни съобщава, че трябва да тръгнем веднага. От кметството помолили Тура да направи ритуал и да премахне дъжда, за да може по-късно вечерта празненството да мине спокойно и хилядите зрители да могат да се насладят на пищната програма.

Още по пътя Ибу прозвънява на най-напредналите ученици и ги вика в дома им с Тура. Започва мълчалива подготовка. Всички са някак вглъбени, дълбоко концентрирани. Повикани са двама, а други са се включили в ритуала дистанционно. Зареждаме се с камерите и затаяваме дъх. Изреждат се мантри, огън и пушеци, издигащи се на гъсти талази нагоре към семейния храм. Един се грижи за мантрите, друг за огъня. Огънят е противоположното на водата, затова без него този ритуал не може да бъде изпълнен. Поднасят малък дар, за да поискат разрешение и благословия от Бога на дъжда.

За балийците е важно всичко, което правят, да е разрешено от Боговете. За такива случаи използват специална мантра, но винаги само за добро, както самите те казват – да стане чрез благословията на Боговете и с помощта на собствените сили. Докато правят ритуала, не могат да правят нищо, свързано с вода - не могат да ядат, да пият вода, да посещават тоалетна дори. Двама от посветените ученици са напълно достатъчни, за да се справят. Ръцете на Ибу са боядисани в червено.

Трябва да има и червено. Боядисала е и ориза за даровете в червено. Освен него, в кошничките с даровете има цветя, зелени листа, в шишета - ракия, вода и цвете в нея, ароматни пръчици и трици за огъня, който поддържат през цялото време. Тихо се редуват в молитвите със запалени ароматни пръчици в ръце.

Нърàнг - така наричат този ритуал на Бали. Нарà означава да преместиш дъжда. Научаваме, че Тура може да ни посвети и да ни даде мантра, с която да можем да местим дъжда, но за целта трябва да се подготвяме почти цяла година.

След почти два часа небето се избистря, насекомите зажужават във въздуха, а птиците започват да кръжат щастливи из небесата. Дъждът вече не е заплаха. Вечерта избухва в пъстроцветна заря и празненството преобразява всички наоколо в щастливи деца.

Заинтригувани и притихнали, отпътуваме на север към Булеленг, за да посетим странниците от етноса Трунян. Докато им гостуваме и снимаме, върху нас се изсипва сякаш цялото небе. Къщите се наводняват, а Трунян се изнасят на бегом към разположените по-високо постройки. Мусонните дъждове сякаш тенденциозно се изливат в езерото в подножието на вулкана, където живеят Трунян. Когато се връщаме обратно в Денпасар, се срещаме с Путу, единия от учениците на Тура, прокурор, който участва в ритуала Нърàнг. Заразпитваме го за това, къде се е дянал дъждът. Оказва се, че той не може да изпари дъжда, а просто го премества. А къде го е преместил? Познайте... На север - точно там, където ние отидохме да снимаме Трунян.

На следващия ден, очаквайки да се събере групата за тренировки в дома на Тура, забелязваме, че той си играе с рояк пчели. Някак ги кара да кацат върху едната му ръка, наблюдава ги и им се радва. Веднага се подреждаме и ние да опитаме. Тура поставя ръката си върху ръката на Валери и в този миг пчеличките започват да се преместват една по една. Ибу ни превежда, че Тура предава вибрация на Валери. Подавам и аз ръка… ето ги при мен. Нито една пчеличка не ни ужилва. Няма пчела и на нито един от учениците, които междувременно са ни заобиколили.

Следва тренировка, в която един след друг учениците отблъскват по трима-четирима нападатели, без дори да ги докосват. Към главите им летят тежки кокосови орехи и се разбиват на сантиметри от тях, а никой не се страхува и никой не пострадва. Редят се ядене на стъкло, чупене на бутилки… И всичко става съвсем тихо и скромно. Няма демонстрации и излишен тестостерон. Всички изглеждат много близки, повече от братя.

Вече наистина сме изкушени, макар и уплашени от неизвестността. Повече от седем години, откакто зърнахме магьосниците от Джокджакарта на остров Ява, обмисляме дали да се поддадем на любопитството си или да продължим да отричаме и да бъдем "сериозни и цивилизовани".

След този ден решението ни е взето. Определяме ден с Тура, в който ще получим инициация и ще станем част от Санди Мурти.

Следва продължение…

Гледайте новите епизоди на "Без багаж" в официалния му профил във Vbox7 ТУК.