Няма жена, която да не е споделяла на всеослушание, че ѝ е трудно да бъде такава. Сякаш Господ е искал да я накаже, като е решил тя да бъде от женски пол.
И когато се съберат група приятелки, неминуемо темата за тази им онеправданост се засяга, а участничките в разговора не спират да се убеждават една друга, че ако не бяха жени, животът им щял да бъде в пъти по-лесен.
И това е така, защото живеят в мъжки свят, в който се чувстват ощетени както морално, така и физически. Не спират да „бият тъпаните”, че са чувствителни, раними и слаби.
Най-лошото обаче е, че мъжете им вярват.
Искам да ви попитам няколко неща, уважаеми дами: Кога за последно вие отворихте вратата на асансьора на някой мъж? Кога последно му помогнахте да събере документите, които изпусна на тротоара? Кога последно му направихте комплимент за новите обувки?
Защо сте приели, че подобни жестове трябва да се правят единствено от мъжете към жените? Нима само вие имате нужда от внимание? Не, вие нямате нужда от подобни неща, защото те въобще не могат да се категоризират като нужда. Нужда е храната, водата, въздухът. Жестовете на внимание са ваша прищявка, с която сте започнали да злоупотребявате, изисквайки я задължително в комуникацията с вас. Въпреки всичко, вие я получавате. Може би невинаги, не от когото искате, но винаги тя съпровожда действията на мъжете спрямо вас по един или друг повод.
Знаейки това, вие не спирате да се оплаквате колко ви е трудно да сте жени в съвременния свят. Е, мисля си, че доста прекалявате. Чудя се колко ли може да ви е трудно в днешно време. Едва ли ви по-трудно от жените в средновековието, от тези в първобитните общества и от жените на кроманьонците, например.
Просто сега сте по-разглезени от когато и да било в исторически план. При все, че имате толкова много права, технически удобства, инфраструктура, дрехи и козметика. На всичкото отгоре обществото е приело норми и етикети в поведението към жената, като по-слаба и по-ранима от мъжете. Да не говорим, че мъжете всячески ви носят на ръце и не спират по оригинален начин да разширяват същите тези норми и етикети, за да ви впечатляват.
Аз във вашата ситуация дори бих се обидил, защото е някак си снизходително да гледат на мен като на някаква ялова единица в обществото, заради която се приемат специални закони, всички се опитват да бъдат деликатни с мен, да ми помогнат и да ме накарат да се чувствам по-важен, отколкото съм. Но вие нямате тези притеснения.
Време е да спрете с това ваше самосъжаление и да благодарите, че не сте от хората, които наистина имат нужда от това. Разберете, че вие сте по-важни, отколкото си мислите. Докато не го осъзнаете, никога няма да се почувствате пълноценни, защото алчността ви за внимание винаги ще надделява над реалността, в която винаги сте поставени на пиедестал.
Не е трудно да си жена. Пък и колко трудно може да е бъде – изпереш, измиеш, сготвиш, задоволиш мъжа си, а след това си гледаш кефа.
Прочети още:
Най-важният съвет между мъжете относно жените
Как се разпознават умните жени