За разлика от останалите живи същества на планетата ние имаме привилегията да се обичаме. Движим се един към друг не просто заради инстинкта, а заради осъзнатата потребност да поделим живота си с някого. Да, любовта може да бъде занимание самотно, ако чувствата ни нямат ответ, но когато човек е влюбен, той е в състояние да направи толкова много добри неща!
Обичащият човек по презумпция не може да бъде лош.
Наблюдавах млада двойка в един бар. Докато пиех обичайното кафе и прелиствах една от книгите „втора ръка”, току що закупена от площад „Славейков”, видях как момчето приближи младата дама до мен и, изчервен до уши, я заговори по най-тривиалния начин. Дамата поде разговора спокойно и само след две минути той и тя изглеждаха отстрани така, сякаш се познават от години. Потръгна флиртът, така да се каже. Смееха се, в очите им видях радост. Седях отстрани, пушех неотменната цигара и вероятно съм бил усмихнат в продължение на минути. По принцип за непознатите изглеждам строг и сериозен, но когато разпозная любовта, винаги се усмихвам.
Любовта побира красотата на света.
Не съм подслушвал разговора между тях. Беше очевидно, че и за двамата общуването носи пълна наслада и за мен това беше най-важното. Опитах да прочета няколко реда от старото томче на Съмърсет Моъм, но любопитството към младите хора надделяваше.
За мен са важни жестовете, израженията на лицата, неволното на пръв поглед докосване на ръце, което най-вероятно съвсем скоро щеше да се превърне в прегръдка. Разбира се, за прегръдка сега още е твърде рано, но каква по-успокояваща мисъл, че най-доброто между двама влюбени предстои! Флиртът със сигурност не е самотно начинание. За него със сигурност трябва повече от един човек.
Като в черно-бял холивудски филм, тя му написа номера си върху салфетка. Поредица от цифри, които правят някого щастлив. Телефонен номер, който ще скъси пътя на две същества, отдавна тръгнали един към друг. Цифри, които ще ги направят толкова близки, че съвсем скоро ще си измислят нежни имена, с които ще се викат, докато земята продължи да се върти по инерция около собствената си ос.
След като поговориха още известно време, младото момче сгъна прилежно салфетката и я сложи в джоба на спортното си сако. На сбогуване дори целуна ръка на момичето, и двамата бяха усмихнати. Двама души, които щяха да тръгнат в противоположни посоки, спокойни че телефонният номер на салфетката тепърва ще ги прави все по-близки. Не видяха, че и аз се усмихвам. Всъщност, те изобщо не заподозряха, че съществувам. При флирт третият винаги е излишен.
Най-после можех да се зачета в книгата. И понеже на този свят няма нищо случайно, пет минути по-късно попаднах на следната мисъл от „Души в окови”:
„Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.” Макар контекстът в романа да беше коренно различен, все едно думите бяха изречени от същия младеж, който си бе тръгнал преди малко от тук с прилежно сгъната салфетка в джоба.
Пак се усмихнах.
* * *
Прочети още:
