Красотата винаги е била важна част от живота на хората и то от най-древни времена. Различните народи имат различен идеал за естетика, особено що се отнася до женската красота. Древните египтянки очертавали очите си с плътна черна линия и използвали къна за косите си. Стройното тяло, дългата шия и красивата прическа били задължителни.
В Древна Гърция се прекланяли пред симетрията на частите на тялото. Техният еталон за красота бил: ръст 164 см, обиколка на гърдите 69 см и обиколка на бедрата 93 см. Статуите на мраморните богини са изваяни в съответствие с тези пропорции.
В средновековен Китай обаче за особено привлекателни и еротично неустоими се смятали жените с деформирани стъпала. Жестокият ритуал по умишленото смаляване на размера на стъпалата на жените е съществувал 10 века, чак до средата на 20 век.
Добрият живот на китайските момичета след омъжването им зависел изцяло от размера на ходилата им. Вярвало се, че деформираните ходила подобряват състоянието на жената и я правят по-плодовита. Момичетата от бедни семейства – и то само ако са най-големите дъщери – можели да се омъжат добре, ако краката им са претърпели деформацията. За по-малките дъщери оставала единствено възможността да се омъжат за селяни, да останат неомъжени и да работят за семейството си или да станат наложници на богати мъже.
Идеалното стъпало трябвало да бъде 7 см – такива стъпала се наричали златни лотоси. Сребърни лотоси наричали ходилата с дължина 10 см. Здравите, недеформирани ходила се асоциирали със селски труд и нисък произход и на жени с такива крака се гледало с презрение.
Процесът на деформирането започвал, когато момичетата са между 4- и 9-годишни и били нужни около 3 г., за да станат стъпалата идеални. Отначало краката на момичето се накисвали в топла отвара от билки и животинска кръв. Памучни бинтове с дължина 3 метра и ширина 5 см също се напоявали с топлата отвара. Обикновено първите бинтове се слагали през есента или зимата, понеже студът притъпявал чувствителността.
Ноктите се изрязвали ниско и пръстите се подвивали под ходилото със стегната превръзка от мокри бинтове. Свободен оставал само палецът на крака. Върху бинтовете обували специални пантофки. Пантофките се шиели от памук или коприна и често били украсени с изображения на растения и животни.
Когато бинтовете изсъхнели и се свиели на дължина, болката била ужасна. Независимо от това, момичето било длъжно да се движи, за да може стъпалото постепенно да добие нужната форма. Подвитите под ходилото пръсти постепенно се пречупвали. Веднъж седмично бинтовете се сваляли за малко, за да се почистят ходилата. Всеки следващ път те се пристягали по-силно.
Когато станело на 12 г., момичето вече можело да се движи добре, но ако се преценяло, че стъпалата не са достатъчно малки, се налагала втора процедура. С нож се правел разрез отдолу на ходилото, за да може да се притисне петата по-близо към пръстите, след което ходилата отново се бинтовали стегнато. Крайната цел била сводът на ходилото да стане толкова висок, че под него да може де се сложи кокоше яйце.
Жените с бинтовани крака в крайна сметка не можели да ходят лесно и затова били принудени да стоят вкъщи, а когато излизали, трябвало да са придружавани от слуга. Така те ставали силно зависими от съпрузите си – затова бинтованите им крака били символ на тяхното целомъдрие, от една страна, но и на властта на мъжете им, от друга. Златните лотоси били доказателство, че съпругът е състоятелен и привилегирован човек.
Предполага се, че корените на този обичай имат връзка с конфуцианството, което било много популярна философия в средновековен Китай. Според нея жената била носител на пасивност и слабост, отъждествявани с елемента "ин", а осакатените стъпала подчертавали точно тези качества. Тя също се намирала в подчинено положение спрямо мъжа, което идеално пасвало на култа към златните лотоси.
Вярвало се също, че деформирането на краката е залог за целомъдрието на жената, но заедно с това се приемало, че то стимулира развитието на женската сексуалност.
За китайските мъже деформираните стъпала били особено еротични, но трябвало да са винаги бинтовани и с пантофки – босият крак се смятал за неприличен. Само преди сън жените имали право да охлабят леко бинтовете, но не и да ги свалят. Съществуват еротични изображения от онова време на разголени китайски жени, които обаче са обути с пантофки.
Мъжете изпадали във възторг от несигурната походка на жени с деформирани крака, а съзерцанието на следите, оставени в снега от тях, било висша форма на еротична наслада.
Китайките приемали този обичай като необходимост. За да могат да се омъжат добре, те били длъжни да се подложат на жестоката процедура – те нямали никакъв избор, защото в китайското общество жените били изцяло зависими от съпрузите си.
През 1902 г. бинтоването на краката било забранено с указ на императора, но без особен успех. През 1912 г. правителството отново забранило обичая, но той продължил да съществува. Едва когато през 1949 г. на власт дошла Комунистическата партия, тя успяла да осъществи забраната дори и в най-отдалечените селски райони.
Последният чифт пантофки за златни лотоси бил изработен през 1999 г., тъй като все още имало живи жени с осакатени ходила. След това фабриката била закрита на специална церемония.
Автор: Тоня Василева
