Велина Томова
Хората помнят само силните моменти от живота си – на голямо щастие и на безкрайна мъка, но за съжаление, не помнят малките хубави неща, които правят поредицата от дните ни, наречени живот, приятни за живеене.
Вероятно ви се е случвало, обикновено става в края на годината, но може да се ви се случи и по всяко друго време, да се обърнете назад и да си кажете „Е, какво толкова правих през последната година?“.
Няма как да си спомняме всички 365 дни, но все сме правили нещо през тях, нали? Смели сме се на шегите на колегите си, яли сме вкусни десерти, спорели сме крем карамелът ли е по-хубав или тирамисуто, излизали сме с приятели, прегръщали сме, обичали сме, получавали сме цветя.
Усещали сме първите слънчеви лъчи след дългата зима, наслаждавали сме се на морето, живели сме.
Можем ли да запомним всичко това? За съжаление – не.
На помощ ни идват мобилните телефони, с които френетично снимаме пейзажи, храна, приятели и ситуации, опитвайки се да запечатаме всичко.
Успяваме ли? Всъщност не. Вече има изследвания, които показват, че снимайки, хората се успокояват, че ще имат случката запазена и не си правят труд да я запомнят.
Ако искате наистина да запомните щастливите моменти от живота си – и най-малките, и най-големите, запазете ги в тефтерче за щастие.
Не е нужно да пишете мемоарите си, макар че ако ви влече, правете го, ще има какво да четете с интерес когато ви остане много свободно време след години.
Може да записвате само няколко ключови думи, с които да сте сигурни, че ще запомните вечерята, срещата, хубавия пролетен ден, новата песен, която не спряхте да си тананикате цял ден.
Ако сте от по-черногледите хора, вероятно ще си кажете „нищо хубаво не ми се случва така или иначе“.
Имате ли желание, ще обърнете тази тенденция, ако си поставите за цел да намирате по едно хубаво нещо, което да намери място в новия ви хубав тефтер.
И в дни, в които ви се струва, че животът ви не е бил никога щастлив, ще ви е достатъчно да отворите малкото си тефтерче за щастие, за да си спомните, че щастието не ви е подминавало и че много често не го виждаме просто защото не гледаме към него.
