Остров Бали не е дестинация за едно пътуване. Веднъж отскачаш за слънчева наслада на плажа, друг път обхождаш фантастичните галерии с предмети за интериора у дома, трети път се отдаваш на гмуркане в топлите води на Балийско море.

А има и още безброй поводи да прелетиш половината свят, за да вдишаш с пълни гърди от радостта на вълшебния островен рай. Сърфинг, мистични бойни изкуства, кухня, нямаща равна на себе си, храмове и божества, които те приканват да се присъединиш към добронравието и споделянето.

На последното ни пътуване случайно дочуваме за малоброен етнос, обвит в мистерия и следващ загадъчни традиции, обитаващ трудно достъпен район на брега на езеро в подножието на вулкан. Възможно ли е в наши дни, на толкова популярен туристически остров да живеят хора, които не искат да имат нищо общо с достиженията на нашата цивилизация, не се вълнуват от предизвикателствата на новите технологии, не искат да сключват бракове извън рамките на етно групата си, дори отказват да се проправи път до селото им.

Нямаме търпение да се запознаем с Трунян - първите обитатели на остров Бали! А защо ли? Защото те са уникални в една леко злокобна своя традиция – а именно да не погребват своите мъртви, а да ги отнасят под т. нар. парфюмни дървета, да ги поставят на голата земя, а когато времето си каже думата, да подреждат стени от черепите и костите на своите предци…

Оказва се, че до съвсем скоро, единственият път до селото на Трунян бил през водите на езерото. Лодкарите, в желанието си да припечелят пари, често прибягвали до не толкова забавни номера, като например да спрат двигателя на лодката по средата на езерото и да предложат да го “поправят“ срещу някой долар. Особняци, които не обичат да общуват с външния свят, “внимават“ да не се обвързват с други етноси и поради това, числеността им е намаляла рязко до няколкостотин души.

Тази самоналожена изолация се е отразила на бита на Трунян. Да, риболовът дава храна на трапезата им, намира се и ориз. Понякога лодкарите докарват и по някой плод за децата.

Не знаем дали днес Трунян ще са сговорчиви и дали ще се съгласят да ни покажат мястото, където поставят телата на мъртвите си. Макар и в последно време да са по-склонни да осмислят възможностите за приходи от туризъм, въпреки желанието им да останат “невидими“ за света. От доста време водим преговори с представители на общността с молба да ни разрешат да снимаме уникалното им гробище.

Какви са тези дървета, които наричат “парфюмни“? Как живи и мъртви споделят малката територия, която им е останала след преселението на различни племена от Индия, Ява и други близки и далечни острови? Как тези дървета правят поносима разходката сред трупове? Наистина ли от стволовете са разнася аромат, който неутрализира мириса на разложението?

Може и да изглежда безумно това ни желание да посетим Трунян и тяхното т.нар. “гробище“, но Бали е много повече от загорели сърфисти и лъскави сувенири. Бали иска да ни покани зад оградите на луксозните хотели… И смятаме да се възползваме от тази покана! За да се опознаем, за да научим и да заобичаме всяко кътче от изобилната ни планета!

Името на Трунян идва от огромното дърво Taru Menyan, което расте в територията на етноса. Taru означава “дърво“, а Menyan означава “Приятен аромат“.

Дървото Тару Мънян е познато също с латинското си име Styrax Benzoin, както и с другото си наименование - Босвелия. Характерна е неговата способност да вирее при изключително тежки почвени условия. Изключително лесно приспособимо е към сурови климатични условия, при които много други растения не биха били в състояние да живеят. Дървото успява да се съхрани при опасност, като просто се освобождава от листата си, които опадват и по този начин отбременяват нуждата на самите корени да ги подхранват, освен това при процеса на гниене на листата, в основата на дървото, те стават естествена тор и така го подхранват.

Тару Мънян произвежда солидно количество смола, която се използва от местните за запалване на огън, както и с цел извличане на миризмите, които смолата излъчва. Преди много векове смолата на дървото е била изключително скъпа, търгувала се е на цени, подобни на златото.

Тъй като миризмите, излизащи от дървото, имат способността да абсорбират неприятния мирис на разлагащия се труп, често смолата е била използвана и за балсамиране на трупове.

Гробището на Trunyan съхранява само 11 бамбукови клетки, изградени във формата на триъгълни призми. Когато се появи ново тяло, от клетката се освобождава тялото, което е престояло най-много. Тленните останки се поставят на купчина наред с тези на останалите, докато цялата плът, мазнина и мускули се разложат окончателно.

Когато останат само костите на покойниците от селото, черепът се отделя и поставя на растящата редица под огромното дърво Taru Menyan.

На жените от Trunyan е забранено да ходят на гробището, когато се отнася мъртво тяло там. Това се дължи на дълбоко вкорененото убеждение, че ако жена стъпи на гробището, докато се полага труп на починал, върху селото ще се стовари катастрофа, например свлачище или изригване на вулкана.

Дъждовният период не е приключил, а и с промяната на климата в последните години, дъждовете на Бали също стават все по-непредвидими. Езерото се покрива бързо с млечна пелена. Как ли ще се приберем? Лодката ни чака… Дъждът се стоварва върху нас. От всички страни плющи невероятен порой. Не е добре за камерите и за фотоапаратите ни. А в същото време гледката на забуленото езеро е впечатляваща. Кадрите са картини, очите ни са ненаситни и ако можехме, нямаше дори да мигаме…

Как е възможно само в рамките на няколко кратки часа да видим толкова невероятни неща? Ето, тези моменти и това усещане пристрастяват към пътуването!

Колкото и некомуникативни да изглеждат местните, в мига, в който забелязват, че не можем да спасим камерите от пороя и по нас за секунда се изливат кофи с вода, отнякъде се появява нечий чадър, после още един. Тихо, без думи, просто жест на човещина.

Спасени сме! Трунян не посрещат с радостни възгласи туристите, все пак те идват да видят последното ложе на техните мъртви… Но Трунян изпращат със скромна човещина и със сигурност ни оставят с много теми за размисъл.

Вижте всичко, което екипът на ”Без багаж“ засне под парфюмните дървета, можете да гледате в официалния им канал във Vbox7.com: