Ние всички до един се подчиняваме на химията на страстите.
Инстинктите ни движат в правилната посока, желанията само ги следват.
На пръв поглед светът е илюзия. Във възприятията ни за него се преплитат представи, намерения и събития, затова понякога реалността сякаш изчезва. Лошите моменти ни приземяват, напомняйки ни за гравитацията, а радостните сякаш ни дават крила и ние политаме нагоре с увереността на ангели.
Желанията могат да ни погубват, но могат и да ни извисяват. Какви сме ние, можем да съдим по нещата, които са важни за нас.
Внимавай какво си пожелаваш! Въпреки удивителната, това не е клетва, а предупреждение, защото често нашите желания надхвърлят възможностите, които имаме. Човек трудно може да се справи със сбъднатите желания, ако няма силата и волята да ги изживее.
Обикновено любовта не е достатъчна, а парите никога не стигат. В нашите очи другият има повече. Другият познава истинската любов. Истината е, че всяко човешко същество намира оправдание за своите проблеми, обвинявайки в несправедливост света. Същият този свят, който съществува благодарение на инстинктите.
Говорим си за...
Животът е уравнение с доста неизвестни.
Без страстта и желанието нищо нямаше да бъде същото. Докато задоволяваме инстинктите си да се храним, да подсигуряваме домовете си и да се размножаваме, ние имаме удивителната способност да общуваме помежду си с думи. Говорът, а дори и мълчанието по обща тема, ни правят уникални в сравнение с останалите живи същества. Страстта е осъзната и това превръща представата ни за живота наистина в нещо повече от математика.
Важно е да си споделяме. Прекрасно би било, ако го правим очи в очи.
Човек може и да оцелява сам, но в него е заложена потребността да бъде сред свои. Егоизмът понякога е другото име на самотата. Мечтата, свързана с някого, не само е по-красива, но и по-достъпна. Страстта без адресат не е нищо повече от картина, която си нарисувал единствено в главата си. Кой би оценил празно платно върху триножник?!
Много е важно да не се обичаме един друг отстрани, да не си завиждаме и да не изпитваме страх от чувствата си. Важен е всеки наш жест, всяка наша дума, всяко наше действие. Важно е винаги да има някого, заради когото нашите инстинкти си струват да познаят страстта.
За разлика от останалите около десет хиляди видове, които се размножават на тази планета, ние имаме уникалната възможност да оставим прозорците си отворени. Така някой ангел може да се отбие при нас, докато сънуваме – докато сме в другата наша реалност, където също се преплитат действителни събития и лица на хора, които мечтаем да опознаем, когато сме будни.
Нищо не ни коства да опитаме.
Прочети още от Добромир Банев: