Тези дни разчиствах разни стари неща. Знаете как с времето чекмеджета и шкафове се пръскат от ненужни вещи. Вещите обозначават моменти, които след години не се оказват толкова важни. В природата ни на събирачи трупането е заложено.
Освобождаването на пространство осигурява място за нови джунджурии, които искаме да притежаваме в момента.
Докато отделях важното от неважното и нужното от ненужното, попаднах на архаична гаранционна карта за домашен уред, отдавна изхвърлен в кофата за боклук. На гърба имаше нарисувано цвете. Цвете, което не съм рисувал аз.
И до днес не ме бива в рисуването.
Под рисунката непознат почерк е написал “И тази нощ заспивам сам!”. Художникът, който и да е той, добре се справя и с кратките изречения.
Направи ми впечатление, че изречението завършва с удивителна, а не с точка. Някои хора имат удивителната способност да бъдат сами. Удивителният знак винаги действа двояко. В случая хем създава усещане за неизбежна категоричност, хем за радост от нечий среднощен възторг.
Само точката е истинският край. След нея следващото изречение винаги започва с главна буква.
Никога няма да разбера как цветето и надписът са се озовали върху тривиален документ, чиято цел е била да ме накара да ползвам електроуреда по предназначение и да бъде спокоен, в случай че същият се повреди в рамките на гаранционния срок. Гаранционните срокове изтичат, уредите се чупят и свършват на някое бунище.
Вещите също не са вечни.
Не знам защо тази случка ми направи такова силно впечатление. Не искам да се правя на Шерлок Холмс, но и силуетът на цветето и наклонът на почерка издават уменията на женска ръка. Ако наистина е така, няма никакво значение какво точно е имала предвид. Често мъжете разказват истории от името на жени и обратното.
В ”Да убиеш присмехулник” на Харпър Ли повествованието се движи през погледа на едно малко момиченце, което разкрива тъгата на всяко възмъжаване.
Животът не е лесно нещо. Удивителната в края на изречението няма пол и възраст.
Реших да не изхвърлям гаранционната карта. Тя, разбира се, вече не ми гарантира абсолютно нищо, но може би някой ден ще разбера как цветето и изречението са попаднали върху нея. Когато след години отново започна да разчиствам стари неща, искам да държа този избелял лист в ръцете си и да си задавам въпроси, които вероятно пак ще останат без отговор.
Някои стари неща остават ценни завинаги. Много нови неща са за бунището още преди да бъдат купени от магазина.
Ще видим. До следващото разчистване има предостатъчно време.
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
В деня на думата "благодаря" - за какво да (си) благодарим
Здравословният егоизъм да обичаш
