Тодор Капитанов
Длъжен съм да предупредя евентуалния читател: в този текст ще откриете идеи, свързани с насърчаването на ругаенето. Четенето е изцяло на ваша отговорност.
Забелязал съм, че думи и изрази като „моля”, „бихте ли могли”, „ще бъдете ли така добър” и др., са неработещи, а използването на тези маниерни слова прави добро впечатление единствено на дамите, които господата ухажват. Но нищо друго.
От малък са ме възпитавали, че „блага дума железни врати отваря”, но в крайна сметка се оказа, че когато използвам благите думи, вратите винаги са оставали затворени пред мен. Не само вратите – прозорците и другите отвори също. Дори и врати на администрацията през работно време - след като се обърна благо към чиновниците с „ще може ли да ми бъдете полезен” или „удобно ли е да попитам”, са ми отговаряли още по-благо: „НЕ, трябва да приключвам след малко, заповядайте утре”. Подобен горчив опит имам и в общуването с консултантите в магазините, таксиметровите шофьори и въобще с всеки, който е имал интерес от мен като клиент. Няма логика, нали?
Откакто обаче започнах да ругая и да се държа грубиянски, сякаш по един вълшебен начин започнах се разбирам много по-добре със същите тези хора, за които допреди едва няколко седмици бях направо незабележим.
Струва ми се, че ругатните действат като парола, която отваря чувствителността на слуха – не само, че хората те чуват какво искаш, но и те разбират правилно, че пък и са готови да действат, за да удовлетворят желанията ти. Странно защо, но това никога не ми се случвало с думичката „моля”.
На какво ли се дължи това? Да не би някак по-лесно да се получава звукоизвличането на думите и подредбата им в изречение, когато са придружени с ругатня? Или пък така и мисълта ни върви по-гладко и успяваме да се изразим някак си завършено и красноречиво?
Предполагам обаче, че причината за чуваемостта не е заради подобрени речеви елементи, а по-скоро заради отношението към хората, което им показваш, използвайки груби думи към тях. Да, има такива, които от друго не разбират. Нали знаете, че за да се разберете с някого, то трябва да говорите на неговия език.
Е, арогантен е езикът на хората, с които ежедневно сме принудени да общуваме извън най-близкото ни обкръжение. Колко често ви се е случвало на улицата, в градския транспорт или в заведение да чуете учтиви граждани? На публични места, за съжаление, хората си говорят грубо, нахално и на висок тон. Може ли човек да се разбере с такива хора, когато общува с тях чрез споменатите по-горе благи думи? Не, не може. Казано е: „Като си в Рим, прави като римляните”.
Мисля, че няма нищо притеснително да отговаряш понякога грубиянски на хората, които се държат по същия начин с теб. Много хора биха си казали, че по този начин се слиза на нивото на глупаците. Да прави са, но пък това е единствения начин, чрез който да им покажеш, че това е обидно и просташко отношение. Практиката е доказала, че всичко друго е неработещо за промяната на подобен тип манталитети.
През новата година опитайте по-малко да обръщате внимание на негативната реалност. Просто от време на време и вие ѝ теглете една майна, за да покажете, че няма да позволите да се държи така нагло с вас. Направете го с нейния език и не се задълбочавайте. Вместо това просто обърнете внимание на нещата, които обичате.
Това е рецептата за щастието.
Прочетете още от Тодор Капитанов в Edna.bg:
Жените сте виновни! Винаги и за всичко.
Мъжете никога не казват какви жени харесват
Жените са разкрити: искат онова с трите букви
Най-сетне! Женската логика е разкрита
Какъв е идеалният мъж според мъжете
