За него вече говорят много, защото е първият, който ще премине 1200 км. от най-западната до най-източната точка на Черно море със саморъчно конструиран каяк. Сам. От Бургас в България до Кобулети в Грузия.

Той е писател. Но и спортист. Но и инженер. Но и конструктор. Но и инструктор. Казва, че човек трябва да оставя след себе си колкото се може по-незабележима технологична следа и колкото е възможно по-трайна духовна диря. Затова, ние с трепет очакваме да се върне и да напише своята най-нова книга за следите, които оставя. "Следи по водата" вече се продава чрез талони в книжарнците на Сиела, като събраната сума ще подпомогне финансовото обезпечаване на експедицията.

От борда на каяка Петър ще хвърли 10 бутилки с писма. В тях на езика на народите, които живеят около Черно море, ще има послание да опазваме и да се грижим за синьото богатство.

Специално за Edna.bg,  с него имах удоволствието да се срещна и да науча, че ето именно такива хора ме карат да се гордея, че съм българка. Освен, че съм абсолютен почитател на книгите му "Трънски разкази", "Балканска сюита" и "Кастинг за месия", аз дълбоко и искрено се покланям пред смелостта и мъжеството на този истински герой.

- Как би определил себе си - като авантюрист или като екстремен състезател?

Никога не съм харесвал състезаването. То е в основата на спорта, но от десетилетия ни се вменява, че е и в основата на цивилизацията. Погрешно учим децата си, че е прекрасно да са победители и трагедия да са победени. Няма нищо лошо в съревноваването, но не и когато е изведено в култ. Самотното пресичане на Черно море с каяк не може да се направи от типичен "състезател" в живота. За подобно начинание е необходимо съчетаването на две качества – целенасоченост до фанатизъм и смирение. Звучи странно, но е точно така. А думата "авантюрист" подвежда. Моите начинания са внимателно планирани, затова по-скоро бих се определил като "екстремен изследовател". В случая ще изследвам себе си.

- От кога датира увлечението ти по екстремни спортове? Предпочиташ индивидуални или групови такива?

Сега са модерни изрази като "екстремни спортове", а преди просто ходехме да се катерим, да влизаме по пещери или да караме каяк в морето. Увлечението ми по подобни занимания е от ученик. Навремето, при един сериозен разговор с треньора ми по каяк в ЦСКА , отказах да вляза в спортно училище, защото бях очарован от гребането, но не и от състезаването с каяци. Треньорът ме попита какво му е на състезаването и откровено отговорих, че е някакви си 500 или 1 000 метра. "Че колко да е?", учуди се той, а аз спонтанно възкликнах "200 – 300 километра!". Много ми се смяха.

В планината или в морето предпочитам да имам "свръзка" – човек на другия край на въжето. Но само един или най-много двама. Ако сме повече, става сложно по всички линии – сговор, лидерство, ангажимент. Дори и при пресичането на Черно море аз няма да съм сам, ще бъда в "алпийска свръзка" с двама приятели на осигуряващия съд. Да, "въжето" между нас ще е 200 – 300 километра, изплетено от радиовълни, но това не променя нещата кой знае колко. 

- Каква е връзката между писането като такова и увлечението ти по крайни физически преживявания?

Винаги съм казвал, че моят модел е Джек Лондон – преживей и опиши. Досега при мен беше по-различно, защото описвах преживени състояния, а не случки. Това означава, че в моите книги съм вложил натрупан житейски опит, но не съм описвал натрупването му. "Следи по водата" е книга за експедицията, която се пише заедно с организирането ѝ . Следователно, описва точно това – процеса на натрупване на опит. Подобно литературно предизвикателство е ново за мен. През целия си живот досега съм бил близко до физическа работа с две ръце. Най-хубавото и пълноценно изживяване е да проектираш нещо на компютъра и после да го пресъздадеш с ръцете си. Това е завършен цикъл на сътворение – идея, логос, материя. Харесвам работа, след която имам приятна болка по тялото, а не главоболие от взиране в екрана. Писатели, които си вадят хляба само от писане, един ден започват да пишат книги, в които главният герой е писател. И това е краят. 

- Къде адреналинът е най-силен?

На скалите.

- Как се подготвяш при писането на толкова диаметрално различни истории – "Трънските разкази" и "Кастинг за Месия" да речем?

Самото писане е най-лесната част. То просто се случва. "Трънските разкази" се оформиха бързо, защото в основата им има истории, които съм слушал като дете. В "Балканска сюита" сам потърсих сюжетите – легенди и фолклор, после се наложи да уча, за да съм достоверен. За да въоръжа свой герой, например, три дни рових из интернет. Накрая му дадох пушка система "Венцел", револвер "Смит енд Вестон" – бройка за руската армия и шамшир с дръжка от моржови зъби. Това е нюанс, втори план, фон, но придава плътност. За "Кастинг за Месия" положението беше по-тежко, защото реших да подходя на чисто – приех, че сега кацам от планетата Мелмък и искам да разбера що за феномен е това християнство. Така се започна. След три години четене седнах да пиша. Писането е истинското бедствие за душата, защото героите не ги интересува, че имаш свой живот. Те си искат техния.

- Имаш някаква конкретна връзка с темите или те случайно те спохождат?

Темите винаги са едни и същи, великолепно изказани в "Пътеводител на галактическия стопаджия" само за броени секунди от падащия към планетата кит. Перефразирани звучат така: "Какво съм, защо съм, откъде съм?". Конкретните теми, които са ме вълнували, са изстрели от различни ъгли към една цел – моментите, които чертаят съдбата. Те не я променят, защото тя е самата промяна. "Съдбата е път и няма пряка пътека", казва вещицата Вангела. Завоите на пътя – там съм аз и зяпам.  

- Истории от миналото или истории от бъдещето? Кое ти е по-сладко?

Миналото и бъдещето са едно и също нещо. Те са времето, различно от "сега". Има гледна точка, от която всичко вече се е случило. За мен е еднакво удоволствие да творя върху уж знанията ни за миналото или предположенията ни за бъдещето. Затова наричам "Кастинг за Месия" исторически роман, защото представлява поглед от 2054 година към "днес". Не му личи, но на него нищо не му личи.

- Какво е твоето вероизповедание?

Православен християнин. "Омилет" за тези, които са чели "Кастинг за Месия".

- Ще направиш ли някакъв специален религиозен ритуал, преди да тръгнеш с каяка?

Ще дойде дядо поп да поръси лодката и мен със светена водица. Това е за успокоение на околните. Моята вяра сама си пали свещи вътре в мен. 

- Не те ли е страх?

Страх ме е. Все пак не съм от Мелмък.  

- В какво е твоето упование?

В семейството. Ще тръгна на тази експедиция заради себе си, но знам, че вкъщи ще ме върне неистовото желание да бъда с децата си. Мечтая си за една септемврийска неделя, в която ще стана рано, за да направя кафе и палачинки за цялото семейство. На закуска ще си разказваме кой какво чете и ще планираме експедиция до Витоша. Не е много, нали?!

- Посвещаваш ли на някого или нещо това приключение?

Нека се върна жив и здрав! После "високите" думи лесно ще дойдат.

Повече за експедицията, която стартира на 10 юли, можете да намерите ТУК. Можете да следите какво се случва с експедицията и на сайта Gong.bg.