Тодор Капитанов
Заричам се ежедневно да си припомням думите на Радой Ралин, който казва, че свободата е като хляба - всеки ден трябва да се замесва, изпича, изяжда.
Мисля си, че метафората с хляба се отнася и за любовта. Любовта към човека до нас, към близките и приятелите, към работата. Изобщо към всичко това, което ни кара да се чувстваме щастливи. А щастието е състояние на духа, което се постига трудно, особено когато го търсиш извън себе си.
Бихте ли могли веднага, без да се замисляте, да изброите три неща, които ви карат да се чувствате щастливи?
Ако още не сте успели да го направите, значи спадате към немалкия процент от хора, които гледат негативно на случващото се в ежедневието им. Същите тези хора очакват щастието просто да се случи някой ден. И вярват, че то рано или късно ще бъде факт.
Най-наивни в това отношение обаче са жените. Те, милите, още от малки, са обект на пропаганда на теориите, че всяка една от тях ще стане принцеса, ще срещне красив и умен мъж, който има добро сърце и голямо царство-господарство. След като се омъжи за него, принцесата ще бъде безкрайно обичана и ще живее щастливо и безгрижно до края на живота си.
Ако пък животът им не се случи по този начин, то винаги имат резервен план – ще изчакат да се появи Добрата фея, която винаги се намесва в трудните ситуации и с магическата си пръчка превръща сивото в красиво, лошото в добро, бедното в богато и тъжното във весело.
Момичетата до късни години вярват, че животът им ще се стече като в приказките. За да бъдат трайно заблудени в това са виновни и родителите, които не дават косъм да падне от главата на тяхната принцеса. Но когато пиленцето излети от гнездото на илюзиите, то попада в грубата житейска реалност, в която принцът с добро сърце и голямо царство-господарство изобщо не съществува.
Няма я и Добрата фея, която с вълшебната си пръчица да направи лошото в добро. Остава само надеждата, че всичко това ще се случи някой ден и колкото по-силно се вярва, толкова по-близко във времето ще настъпи този момент.
Но уви – този ден така и не идва, а закърменото с илюзии наивно момиче вече е пораснала жена, която с всеки изминал ден търпи ударите на реалността.
Защо хората си мислят, че щастието е извън тях? Защо свързват щастието с нещо материално, свръхестествено и приказно, което трябва да се появи даром отнякъде? Щастието е нещо просто – то е в малките неща от ежедневието ни.
Всеки трябва да избере нещо, което харесва и заради което да бъде щастлив. Човек открива щастието, а не обратното. Намирайки тези нещица, трябва всеки ден да им обръщаме внимание, да ги обгрижваме и да им се радваме. Нищо на този свят не пораства без обгрижване и внимание. Така е и с нещата, които ни правят щастливи – от нас зависи дали те един ден ще станат големи, и дали въобще ще съществуват, за да им се радваме.
Свободата е като хляба - всеки ден трябва да се замесва, изпича, изяжда. Мисля си, че същото се отнася и за любовта. Заричам се ежедневно да си припомням това. Направете го и вие – това е първата крачка към щастието.
Прочетете още от Тодор Капитанов в Edna.bg:
За лошата страна на майчината грижа разказва Тодор Капитанов
Какъв е идеалният мъж според мъжете
Колко ти струва да разплачеш момиче
Вдигни чорапите си от земята, това ме прави щастлива
Трудно е да си жена? Мъжете не мислят така!
