Жената. Какво е тя?

Всичко онова, без което светът би бил несъвършен и безсмислен.

Всяка Edna жена прави нашия свят необясним – тайна, която никога няма да бъде разгадана. Причина за радост, вдъхновение и възторг. Повод за любов, основание за живот, аргумент да бъдем снизходителни към трудните моменти в мимолетното си съществуване.

Жената ражда живота. Жената е самият живот.

Майките, на които сме благодарни за всичките грижи през безсънните дни и нощи на детството.

Упованието, което имаме към тях до края на дните си, защото само майката може да ни съчувства с цялото си същество, понеже сме нейно продължение.

Майката никой не може да замести. Любовта към майката е единствената, която не се подчинява на думи. С тази любов никой не експериментира. Тази любов ни е вродена като инстинкта да дишаме.

Жените са онези, на които дължим устрема да се докажем в свят, в който сякаш привидно мъжкото продължава да преобладава. Жените са причина за войни и бедствия още в митологични времена.

Силата на мъжа се подхранва от любовта на жената. По това си приличаме с останалите живи същества на планетата. Танцовите ритуали, които изпълняват мъжките екземпляри, за да впечатлят Edna женска.

Цветното оперение, с което привличат внимание. Звуците, които издават, за да бъде чут любовният им зов.

На тази планета животът е съревнование между мъже, които на всяка цена трябва да спечелят надпреварата за жената, която обичат.

Жената-майка, жената-съпруга, жената-любовница – всички те ни гледат от платната на стотици художници, описани са в романите на най-великите писатели, изстрадани са в поемите и в нотите на песни и реквиеми, които са вечни.

Любовта прави чудеса. Без жената чудесата не биха били възможни.

Жената е отражение на мъжката любов към нея. Затова всеки ден трябва да празнуваме, че жените неотменно стоят до нас в начинания, успехи и провали. Един ден в годината не е достатъчен.

Не стига букетът с цветя и протоколната вечеря, на която се усмихваме един на друг, само защото конкретна дата от календара предполага да бъдем за малко добри.

Денят на жената единствено трябва да ни подсеща да не забравяме колко красив е животът. Красота, която присъства всеки миг. Красота, която създава и отглежда света, който приемаме за даденост.

Преди време написах едно четиристишие, което ми се струва удачно за този ден от календара, понеже Денят на жената за мен не е нищо друго, освен поредният ден, в който празнува любовта:

Какво е нужно? Мъж. Жена. И стих.
Целувки. И мълчание по тема.
Рисунка върху дъжд. Последен щрих.
Любов, която знае да превзема.

Всичко останало е наоколо, всичко друго е маловажно.

Честит празник, дами! С благодарност за красотата на живота!