Прилагателните подчертават свойствата на думите, обозначават състоянията ни. Във време, когато пресата превзе удоволствието от четенето на книги, журналистиката властва над нас и това няма как да не окаже влияние върху възприятията ни за света. Изразните средства отдавна са по-примитивни, начините, по които изразяваме чувствата си – ограничени и оковани, сякаш от тежките вериги на шаблона.
Лесно е да се влюбиш, но да разкажеш за любовта си на някого, като пресъздадеш всичко, което изпитваш, си остава начинание, напълно обречено на неуспех.
Любовта е свят, лишен от прилагателни.
Една история може да бъде написана наистина увлекателно.
Смисълът на добрите книги е, че сюжетите им възпитават в нас отношението ни към другите. Подхранват любовта, на която сме способни. Учат ни как да показваме или да крием чувствата си. Но така или иначе голяма, по-голяма и най-голяма любов не съществува.
Оправданията са онези, които ни карат да използваме думи, чиито смисъл знаем, но с ясното съзнание, че те просто ще бъдат изречени и без да постигнат целта си. На баловете с маски винаги знаем кой се крие зад красивото домино, само се правим на любопитни и изненадани.
Част от магията на живота е да играем ролите, които се очакват от нас. Подчинени сме на непрекъснатия стремеж да намерим любовта, която ни се полага. Заедно с това не преставаме да се съмняваме в нея. Любовта съществува, независимо от всичко. Тя не се поддава на словесни манипулации.
Любовта е притегателно!
„Незабравимата“, „невъзможната“, „несподелената“ и всички останали нейни видове са застраховката на собствените ни страхове. Страховете са наша основна движеща сила и това е съвсем естествено.
Затова е по-лесно да четем за любовта и да вихрим въображението си, отколкото да се справяме с нея в реалния живот пред толкова много погледи, скрити зад красивите домина.
Любопитството на обществото е неутолимо.
Обществото иска да знае всичко – освен това, което си струва да се знае. То борави отлично с прилагателните. Журналистиката в голяма степен го превръща в звяр с обноски, имащ нужния запас от думи – прилагателни за клюките и интригите, които го хранят. Но притегателната сила на любовта е занимание самотно. Всеки от нас има право на него и никакви обяснения в тази връзка не са необходими.
Големите романисти са оставили своята диря с книгите, в които разказват любовта. Картините и скулптурите могат да устоят на времето, докато изкуството на словото рано или късно започва да звучи наивно. Не трябва да се подлъгваме, че ние сме арбитрите на художествените произведения, които по неподражаем начин ни карат да се припознаваме в лирическите герои. Това е само изкуство.
В живота главните роли се изпълняват от самите нас. Ако имаме късмет, притегателната сила на любовта ще ни залепи като магнит към някого, който ни обича.
Прилагателните не отиват на бъдещи несигурни събития.
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
Здравословният егоизъм да обичаш
Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...
Tя му написа номера си върху салфетка
