Сложно нещо са връзките. Те изискват енергия и постоянство, каквито са характерни за много малко други неща в живота. Любовта е за смелите. Любовта е за онези, които не се страхуват да я показват и да я споделят.
В една връзка да извадиш чувствата си на показ през другия, е сигуреният начин той да разбере, че няма за какво да се бои. Съмненията могат да бъдат ужасно разрушителни.
Човек трябва да е готов непрекъснато да дава от себе си, без срещу това непременно да очаква да получи нещо. Колкото и изтъркано да звучи (за съжаление), себеотрицанието в отношението между двама е важна предпоставка за устойчивостта на техните взаимоотношения.
Когато обичаме, ние живеем заради още някого, затова нашите действия и постъпки трябва да бъдат с намерението да достигнем хоризонта на общото щастие.
Да плаваш сам в морето, дори с най-скъпата лодка, е най-скучното нещо на света. Тъжно е да си самотен пасажер сред безкрая на красотата.
Всяка връзка има своите трудни моменти. Често изричаме неща, които не мислим. Често постъпваме глупаво и необмислено. Но коя любов е истинска, ако не е спонтанна и не ни подлага на изпитания?
Поуките са невъзможни без дрязгите, но със сигурност нашата любов нараства когато намерим верния начин да изясним проблемна ситуация. В края на краищата, нашият вид борави с думи – разговорите помагат, стига да сме готови да се изслушаме един друг.
Не само в любовта между двама души, но и в отношенията ни с останалите хора и със света изобщо се случва да не можем да променим обстоятелства или ситуации. Умните и интелигентните хора приемат това. Смисълът на връзката е още по-ценен, когато бъде осъзнат сред хаоса на хилядите малки неприятности, които са неотменна част на живота.
Да признаем слабите си страни е достойно. Другият винаги ще оцени това, защото който не обича, той не греши. Прошката никога не е задължителна, но е желателна. Достойният човек може да се извини, може и да прости в името на любовта, която дели с някого. Никой не е съвършен, дори бог, щом самите ние сме негово подобие. Компромисите са средство да скъсяваме разстоянието помежду си. Да умеем да прощаваме грешките, ни прави зрели в практикуването на голямата любов.
Готовността да се подкрепяме взаимно разнообразява връзката. Всеки от двамата има своя конкретна цел, която иска да постигне. Стремежът на другия трябва да бъде уважаван. Опората е разбирането, че никой няма право да подчини някого на себе си или на собствената си житейска философия.
Личното пространство в една връзка задължително трябва да съществува. Разнообразието с приятели или упражняването на любимо хоби вдъхват нови импулси и носят преживявания, които по-късно могат да бъдат споделени с радост. Човек трябва помалко да липсва на някого, за да може другият да оцени нуждата да бъдат заедно и да останат свързани.
Връзката се основава на доверието. Няма проблем, който да не може да бъде решен от двама.
А ако все пак такъв съществува, значи той не зависи нито от вашите решения, нито от вашите усилия.
В подобни ситуации си налейте по чаша червено вино и се усмихнете един на друг. Благодарността в очите винаги е достатъчна.
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...
Tя му написа номера си върху салфетка
