Точно една седмица след началото на новата година решихме да направим първата равносметка за дадените в полунощ на 1 януари обещания.

Дали е не е много рано ли? Не, не е, защото както при диетите, всеки малък успех трябва да се отпразнува.

И така, ето какво си пожелахме ние от Edna.bg и дори започнахме да изпълняваме още в първите дни на 2015:

Лили: Преди имах навика да записвам на малки листчета всичко, което искам да постигна и да ми се случи и да ги пускам в един буркан, наречен „стъкленица на желанията“. С времето обаче установих, че веднъж написано и прибрано някъде, посланието се забравя...

Затова реших, че е по-добре да имам стремежите в главата и да си ги припомням по-често, а бурканите да си останат за зимнината 

За новата година си обещах да спортувам повече.

Установих, че тичането в парка е изключително приятно, а участието в маратон дава страхотното усещане, че постигаш целите си.

Искам повече от сутрините ми да започват с йога, отколкото с отлагане на алармата.

Също така си обещах да продължавам да правя всичко възможно, за да пътувам повече.

Винаги съм се чувствала добре на път и да ви споделя, не е нужно всяка година да посещавате ново място, хубаво е и да се върнете някъде, където истински ви е харесало.

А и ще се убедите, че е страхотно да почувствате един град, който сте виждали само на картинки, познат и да се ориентирате лесно из него.

Също така за тази година съм си обещала да бъда по-спокойна, да си повтарям, че нищо не е чак толкова страшно и фатално. Искам да се усмихвам повече, дори и с цената на задълбочаване на мимическите бръчки 

Да прекарам повече време близо до любимото ми море и не на последно място – да карам активно розовото си колело. През 2014 си взех велосипед и само, който не е опитал, не е разбрал колко е хубаво да се кара колело из града.

В коша се слагат обувките на ток и дамската чанта и смело напред!

Мими: Когато прочетох хороскопа си в Edna.bg, там пишеше: „2015-а за теб ще бъде годината на промяната!“.

Вярвам в смисъла на зодиакалните знаци, но вярвам и в собствените си мечти, в моя личен неповторим житейски път.

Затова и взех своите новогодишни решения, които са подчинени именно на думичката „промяна“, в която влагам единствено положително настроение и енергия.

Но вдъхновение бяха и онези съкровени неща, които сърцето иска повече от всичко друго на света.

Обещавам си през 2015-а година:

- Да работя с удоволствие и да почивам с наслада

- Да си позволявам да живея и за мига, вместо обичайното планиране на бъдещето

- Да не се предавам след 5-тата на минута на бягащата пътека, а да продължавам да тичам – за здраве, за красота, за себе си

- Да възродя едно позабравено мое хоби от миналото – рисуването

- Да се доверявам повече на интуицията си

- Да бъда по-честна и директна в отношенията си с хората, на които държа. Никой не знае как се чувстваш, какво желаеш и какво не е наред, ако не му го споделиш. Четецът на мисли все още не е изобретен.

- Да придобия нови умения – полезни за професията ми, полезни за личния ми живот

- Да правя повече снимки на моментите, които искам да запомня завинаги – не за „Фейсбук“, а за спомен!

Велина: Тази година си обещах да се върна към две мои много любими занимания – пеенето и френския. Защо ли? Защото си дадох сметка, че от години не правя нещо само за удоволствие, освен четенето на книги.

Казах си, че човек може да се занимава с много неща, без те задължително да са му „полезни“, а просто защото му доставят удоволствие.

Повечето деца ходят на извънкласни занимания, за да излязат извън рамките на училището, за да научат нещо ново и вероятно да намерят призванието си в нова област.

А защо после спираме? Защото избираме професията си и сякаш няма нужда да правим друго, странично, без то да ни носи пряка полза?

Обичам френски, обичам да пея, защо да не се занимавам с тях като хоби, без цел, само за удоволствие?

Да, изглежда странно, че се прибирам вкъщи след работа и започвам да преписвам диктовки, сякаш се готвя за изпит. Но именно в това е хубавото – че изпит няма, а го правя просто защото ми харесва.

Другото, към което си обещах да се върна, е пеенето. Да, едва ли ще имам световна музикална кариера, закъсняла съм и за Консерваторията, но изпитвам едва ли не физическа нужда от разпяване, четене на ноти и дишане с диафрагма.

Мисля, че ако всяка от нас си спомни какво обичаше да прави просто така – за удоволствие, и се върне към него със същата страст, с която мъжете ходят на риболов, играят на игри или карат автомобилите си, ще се върнем към себе си и ще намерим онзи баланс, който често ни липсва.

А вие какво си обещахте за 2015?