Джайпур е пред нас. Готови сме да чуем приказките му за славните му времена, за могъщите махараджи, за красивите наложници и великолепни дворци, издигнати сякаш с магия… Джайпур заслужава всяка отделена минута на забързаните туристи.
Защото тук, наред с историята, впечатлява и живия живот само за ден срещаме двама невероятни и сочени за пример млади джайпурци - единият, превърнал в успешен бизнес най-екологично възможното производство на хартия от слонска тор, а другата - на вид крехка жена, но криеща стихийната сила на майка на 108 деца!
И това са приказки, но приказки, които ни напомнят, че за великите дела не са нужни велики инвестиции, а велики хора. Този ден посвещаваме на съвременните приказки за любовта. Защото любовта е възможна, дори и днес.
До големият хинду празник Дивали остават само няколко часа. Неусетно земното кълбо се завъртя и в нашата половина настъпи нощта. Джайпур обаче не ни пуска да се прибираме. Иска да ни покаже всичките си чудатости. Гидът ни Ратан има предложение за нас - да ни срещне с жена, осиновила много деца. „Защо тази жена е интересна“ - питаме веднага. „Защото тя е майка на 108 деца - 3 са нейни рождени, всички останали - осиновени“.
Очакваме да видим мила старица, с добри очи и живот отдаден на сираците. Но ни очаква повече от изненада. Въображението ни е крайно неподготвено за това, на което ще станем очевидци тази вечер.
Наистина ли чуваме числото 108? Значението му е магическо.
Мала или молитвените броеници на будистите имат точно 108 мъниста - нито повече, нито по-малко. Защо са 108? Това число се явява нещо като пътна карта на реалността като цяло, и на човека в частност.
9 и 12: За тези номера също са казва, че имат духовно значение в много традиции. 9 пъти по 12 е 108.
108 е харшад число или по-точно цяло число, което се дели на сумата от неговите цифри. На санскрит „харшад“ означава "голяма радост".
Чакрите са пресечните точки на енергийните линии, и се казва, че общо 108 енергийни линии се събират, за формиране на сърдечната чакра.
Според индуизма 108 се отнася за броя на хиндуистките божества, както и че всяко едно от божествата има 108 имена.
Освен в будизма, числото 108 присъства в исляма, сикхизма, джаинизма, индуизма, китайските будисти и даоистите също използват мала със 108 топчета.
Търсим знаци или всичко в света е подредено по съвършен принцип, който малко по малко ще ни бъде изяснен.
„Ние връщаме усмивката на детското лице!“ – Това простичко изречение е основата, върху която Манан Чатурведи създава този дом, приютил деца от всяка възраст. 42-годишната художничка, която вече всички наричат Ангелът на любовта, непрестанно организира маратони, в които рисува без да спи по 24, 48 и повече часа. Организира театрални представления, продажба на ръчно направени картички и какво ли още не, за да събира средства, с които да храни и образова своите 108 деца, и не само тях…
Начинът на изразяване на тази жена е в цветове и картини. Нейните чувства са върху платната ѝ. Тук са и надеждата, и онази боязън, че може и да не се справиш, тук е и страстта да накараш сърцата да говорят, а не думите.
Децата в дома на Манан са от всички краища на Индия. Момиченцата биват изоставяни по-често. В тази страна все още е валидно събирането на зестра, без каквато не можеш да омъжиш дъщеря си подобаващо. Всеки родител на момиче започва да заделя средства и да купува злато още с раждането на детето.
Когато един ден дойде време за женене, родителите ще трябва да се спазарят с родителите на подходящо момче от същата каста. Ако зестрата обаче не се хареса на отсрещната страна - сватба няма да има. Например, за да спазариш брак с бъдещ лекар - може да се наложи бащата на момичето да му построи клиника. Тогава бракът ще бъде добре приет. Тази тегоба на зестрата кара много семейства с момичета да се лишават, за да спестяват. А някои не могат да се справят дори само с мисълта за зестрата и изоставят дъщерите си на произвола на съдбата.
Младата жена е щастливка със съпруг, който я подкрепя. Надзъртаме в помещенията на децата и оставаме безмълвни - едни са дежурни по кухня и вечерята е готова. Очакваме стълпотворение от гладни деца, посягащи към храната. Но нищо такова не се случва. Тук има ред! И то какъв. Всеки изчаква своя ред, за да му бъде сипано в чинията. Каша, ориз, зеленчуци – никой не си и помисля да недоволства. Тук децата са у дома. Тук са желани!
Тези малчугани сигурно помнят ужасните моменти на улицата или насред бунищата, в търсене на залък… Затова те оценяват. Тези деца са толкова осъзнати, че ни побиват тръпки. По-големите се грижат за по-малките. И всички са щастливи. Който има уроци - се надвесва над тях.
Който вече е готов с домашните се впуска в интересна тренировка - под формата на весела игра децата трябва да скачат, да тичат, да се катерят по стена. Няма разграничение малки и големи - всички са тук и се стараят.
В този дом, освен поотрасналите вече деца помагат и доброволци. Хора със сърца има!
Колко прераждания трябва да има човек, за да се издигне толкова високо в духовния си път като Манан…
Колко голямо сърце трябва да имаш, за да прегърнеш всички изпречили се на пътя ти сираци, колко велика трябва да е душата ти, за да отдадеш живота си на изоставените от други, но безценни за теб малки момичета и момчета, с цената на собствените ти мечти и благополучие…
Човечността е човешката религия! - Това ни напомня Манан
Тази вечер е някак особена. Сякаш сме в друго измерение… И май наистина сме. Безграничната любов се усеща с всяка клетка. Това е дом - необикновен и много специален. В този дом живее любовта!
Гледайте невероятния епизод за Манан Чатурведи - „Без багаж“, всяка събота от 13 ч. по Диема
Още истории от близо и далеч:
Боклукът за едни - съкровище за други
Недосегаемите: най-тежката карма