Вярваме в истината. От малки ни възпитават да разчитаме на нея в отношенията си с другите. Да си честен и откровен, е белег за достойнство.
Често, обаче, истината е въпрос на обстоятелства. Тя няма абсолютно изражение. Затова и съмненията, а и страхът, че някой не е откровен докрай с нас, дълго ни измъчва и понякога ни кара сами да създаваме демони за сънищата си.
Крачките, които правим един към друг, имат смисъл само ако първо искрено го желаем и ако се стремим към личната истина на другия. Точката на пресичане между нас са думите, които изричаме, защото те улесняват както приятелството, така и любовта.
Когато сме зaедно, трябва да бъдем себе си. Истината не е дреха, която можем да облечем в определен момент, нито е аксесоар, с който да се закичим. Ако отговаряме на въпросите с въпрос или премълчаваме важните думи, пропастта между нас рано или късно ще стане толкова голяма, че дъното ѝ ще не повлече към себе си.
Чаровният чар на откровеността подхранва красотата наоколо.
Съвестта има нужда от покой, за да дадем израз на най-съкровените си чувства като любов, нежност, доброта и съпричастност. Съвестта винаги предполага друг човек, а стремежът да бъдем откровени и да назоваваме истината определят до каква степен сме в хармония със собствената си съвест.
Истината обикновено е някъде по средата. С трупането на житейски опит разбираме, че няма как директно да я посочим с пръст и да я назовем по име. Трудно разпознаваема е. Като че ли все някак се изплъзва и отказва да ни се разкрие изцяло – като свенливо момиче, което сякаш още никой не е целувал.
Вероятно по тази причина във философията няма общоприето определение за истината и всеки от философите има собствени възгледи и начини да я изучава и интерпретира.
Нито можем да обичаме на инат, нито можем да се влюбим на сила. Този факт ние категорично приемаме за истина и понеже сме убедени в него, можем спокойно да се насладим на моментите, които споделяме с някого.
Когато обичаме със сърцето си, истината винаги е някъде около нас. А ако тази обич е двустранна, няма защо да се тревожим. Съмненията дърпат нощно време крайчеца на завивката само на тези от нас, които не са откровени със сeбе си и заспиват с намерението, че утре ще бъдат обичани на всяка цена.
Любовта никога не лъже. Откровени ли сме един с друг, всичко си е на мястото. Истината не може да бъде сделка, нито можеш да я купиш с пари. Онези, които се поддават на обикновеното желание и не познават страстта, сами избират думите им да бъдат заглушени от крясъците на лъжата.
Всеки живее с мисълта, че неговите решения и постъпки са правилни и в това няма нищо лошо, ако не засяга човека, към когото е тръгнал. Уважаваме ли чувствата на хората, вървящи към нас, те ще ни се отплатят със същото уважение.
Истината ни намира сама. В истината има най-много красота, затова и любовта е тъй зависима от нея. Ако приемем, че в живота въпросите винаги ще останат повече от отговорите, ще се научим и да мълчим съвместно, а това е висша форма на любов.
Прочетете още:
Tя му написа номера си върху салфетка
Очите никога не лъжат
"Проклетата" Жорж Санд
Влюбени по Шекспир
