Светът не е нито объркан, нито по-лош откогато и да било. Нашата представа за настояще носи отговорност за скептицизма по отношение на бъдещето. В плановете си за утре забравяме да живеем пълноценно днес и все отлагаме да признаем пред света чувствата, които ни занимават в момента.
Забравата не бива да бъде отлагана. Има много неща, от които трябва да се отървем, за да продължим спокойно напред.
Светът не става по-красив със снимките в нашите телефони. Измамната красота е сигурен уют за страха да назоваваме нещата с истинските им имена и да ги гледаме право в очите. Ние не сме богове, затова сантименталността рядко ни отива.
Снимките в телефоните преглеждаме вечер, когато сме насаме със себе си и за да придадем още по-голяма достоверност на изображенията, методично ги обработваме с приложения, предвидливо свалени от интернет в телефонните апарати. Искаме нашата представа за красота да бъде единствена и неповторима.
Сякаш експериментираме с изкуство, което ни е чуждо, но искаме да овладеем на всяка цена.
Всичко се променя светкавично бързо. Като се сетя за света през 90-те, направо ми става смешно – от гледна точка на настоящето будят смях панталоните с басти и дълбока талия, нелепите прикески и мобилните телефони и компютри – безумно големи, тромави и недодялани. Но това е било и ще остане част от живота, който съм имал.
Човек трябва да обръща за малко глава назад, да се усмихне и да опита да въдвори собственото си настояще. Парадокс е, че забравяме важните неща, а се сещаме с умиление за незначителното.
Нашето настояще винаги зависи от другите хора. В момента произвеждаме спомени за вбъдеще и е добре да положим усилия един ден те да ни носят радост.
Боговете са непредсказуеми, а какво остава за нас простосмъртните. Затова е важно поне да се опитаме да преценяваме ситуацията и да сме добронамерени в постъпките си. Лошото е зад гърба ни, трябва да се научим да възпитаме очакването, че ние и светът се променяме за хубаво. Прекрасно е да осъзнаваме, че живеем собствения си живот, без да подражаваме на някого.
Нашата същност е уникална, но няма нищо по-градивно от това, да впрегнем индивидуалността в създаване на спомени, които ще направят други хора щастливи.
Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква.
Снимките в нашите телефони ще стават все по-въздействащи, но с истинското изкуство трябва да се развива и критиката. Тук и сега измамната красота е навсякъде. Масовият вкус налага конфекцията и без да си даваме сметка, ние всички ще продължаваме да се обличаме по еднакъв начин, да носим сходни прически и да танцуваме на еднотипна музика.
Красотата е в делата и в думите, които изричаме. Снимките са архив за спомени, но спомените, които наистина си заслужават паметта, обикновено са като аромат на ягоди насред зима – хем усещаш дъха им, хем не можеш да сложиш плода в устата си.
Това на снимка няма как да запечаташ.
Прочетете още от Добромир Банев:
Tя му написа номера си върху салфетка
