...О, неразумни и юроде!Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език?  Или българите не са имали царство и държава?...”                                                                                                                              
Из "История славянобългарска" 

Всяка година на първи ноември България чества Деня на народните будители. Това е национален празник, който почита делото на всички български просветители, книжовници, революционери и будите на националния дух.

Първото неофициално честване на празника се е случило през 1909 г. в град Пловдив. От 28 юли 1922 г. 1 ноември е обявен за общонационален празник и неучебен ден. Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен.

На 1 ноември 1990 г. по идея на Общонародното сдружение "Мати Болгария " е подновено честването на Деня на народните будители - книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало. Официалното отбелязване на празника се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители.

Не е тайна, че духовното просвещение на българския народ е дало така нужния тласък за учредяването и задвижването на национално-освободителното движение по родните земи. Във вече свободна България, както интелигенцията, така и масовият човек, са осъзнали подвига на възрожденските революционери и писатели, които са довели българите до осъзнаването им като нация и до твърдата решителност да се поведе и спечели борбата за независимост и държавен суверенитет.

За да изразят своята признателност, много от градовете и селата кръщават своите училища и читалища на заслужилите народни будители, за да се помнят и прославят имената им.

Добре е да се спомене, че за образованието на жените също е имало кой да се погрижи, дори и в онези далечни и смутни години. Анастасия Димитрова е назовавана като една от първите български светски учителки от епохата на Възраждането.

Тя е родена в семейство на бедни родители, но това не попарва стремежа ѝ към образование. Анастасия се обучава в Калоферския девически манастир. Изучава история, география, аритметика, математика. През октомври 1840 г. открива в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище, което се издържа от епископ Агапий.

Завършилите училището девойки са ставали учителки или откривали нови взаимни училища в други градове в България. През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от всички краища на страната.

След като се омъжва Анастасия напуска училището. Тя, както и бивши нейни ученички, преподават частно в дома си на десетина момиченца. Анастасия посвещава на педагогическа дейност повече от 50 г. от живота си.

В София първото девическо училище отваря врати през 1858 г., благодарение на Сава Филаретов.

Нека не забравяме делото на народните будители, тъй като това би било най-големият срам и обида за тяхното дело.

Нека си припомняме с уважение и признателност поне веднъж годишно какво са сторили те за нас и да продължим делото им, а не да го покриваме с пластове невежество, неуважение и неблагодарност. 

Именно знанието дава най-голямата сила, сила, която вдъхновява хората да вършат чудеса, да покоряват света и да оставят нещо значимо след себе си, за да не бъде съществуването им напразно и името им погълнато от тъмнината на незнанието.

По традиция в Деня на народните будители ще бъде изпълнен ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация. Ще бъде извършена тържествена смяна на караула. Началото на този ритуал бе поставено преди пет години по инициатива на президента Георги Първанов.