Да се влюбиш отново – в морето, в лятото, във вятъра и звездите... В уханието на плажната козметика, в изгорелия ти нос, в студеното усещане, когато влезеш във водата, в стъпките в пясъка, в горещите мидички на плажа...

Слънце в очите и вятър в косите! Това е лятото, моето лято 

Не е нужно да е просто топло, за да усетиш, че са настъпили летните месеци. Носенето на рокля също не е достатъчно, за да изживееш по-добре отпуската (въпреки че помага).

В един момент, бързайки да свърша колкото се може повече задачи за по-малко време, за да ми останат няколко часа за изпълнение на още няколко задачки, си дадох сметка, че вече е краят на юли... Краят на юли, а аз съм видяла морския бряг само на снимка във фейсбук, а молбата за отпуска дори не знам къде се намира.

Не съм по излишните драматизации и вайкания, но колкото и да обичам работата си, ми стана малко тъжно, като се замислих, че август е последният месец без „р“. Баба ми винаги е твърдяла, че има ли „р“ в името на месеца, значи времето е студено.

Септември е царят на циганското лято, но както пее Тони Димитрова „все по-студена става всяка вълна“...

За хубави неща решения се взимат най-лесно и бързо, забелязали ли сте? Така стана и в този случай.

Магическите думи са „хайде на морето!“. Те помагат отпуската да бъде задействана, приятелите организирани, пътят избран и багажът стегнат.

Крайната цел беше ясна – колкото се може по-близо до морето. С малка, но пък весела компания приятели, се отправихме към Северното черноморие, което бе напълно непознато за мен. Там сякаш преоткрих Черно море и се влюбих отново в него.

Толкова красиво сякаш никога досега не го бях виждала.

Отседнахме в просторен апартамент в хотелския комплекс „Калиакрия“ и първата ни работа беше да изнесем дивана на терасата. Не знам как точно звучи това и дали от управата на хотела няма да се разсърдят, ако разберат, но гледката, която се разкриваше към морската шир бе толкова изумителна, че искахме да ѝ се наслаждаваме максимално! Впоследствие точно тази част от апартамента стана любимата на всички, като там се хапваше, поспиваше, пиеше сутрешно и следобедно кафе... И беше прекрасно.

Малко неща са по-приятни и успокояващи от това морето да е първото нещо, което виждаш, като отвориш очи сутрин. А вечерно време ти трябва само да го чуваш, да знаеш, че то е там – скрито в тъмния хоризонт, а над него милион и една звезди.

За всяка една падаща звезда, която видях, не се сещах какво повече да си пожелая, затова просто благодарях – че съм тук и сега, че всичко се случва наистина, а не е просто сън или мечта, че се чувстваш влюбен в целия свят и не искаш нищо повече.

Не съм от жените, които държат да имат някакъв лукс или задължителни удобства около себе си, като в последните години предпочитах къмпингарския начин на летуване.

Но басейнът с кристално чиста вода, от ръба на който се вижда цял хоризонт приказно море, и наредените отстрани шатри с развяващи се като платна бели завеси, няма как да ме оставят безразлична.

И спокойствието! Никой не ти продава царевица, сладолед, гевреци или каквото и да било друго. Липсата на типичната плажна суетня и шум ти дава уникалната възможност истински да се насладиш на почивката си, да преживееш морето и лятото по един по-дълбок и личен начин.

А ако искаш да ти бъде шумно и бурно, цялото ни Черноморие предлага изобилие от разнообразни заведения за целта.

С малко срам си признавам, че чак сега – на 28-то ми лято, посетих нос Калиакра. Не знам дали бих могла да опиша гледките, които ме очакваха там... Или пък изумително силният вятър, който е способен да те събори. Но и в тях се влюбих!

И в блюдата с пресни черни миди, и в градината в Балчик, във ветрогенераторите край пътя и в светлинките на корабите вечерно време...

Малко наивно си мислех, че най-хубавите си почивки на морето съм ги изживяла в тийнейджърските си години и вече малко неща биха ме впечатлили. Всяко лято има своя собствена атмосфера и уникално очарование, стига да имаме очи и сърце да го видим и изпитаме.

Трябва само да дадем шанс на самите себе си да се отпуснем и да се влюбим – искрено, по детски във всичко около нас – морето, планината, слънцето и луната, пясъка и звездите, вятъра в косите... да вдишаме дълбоко морския въздух и да благодарим на цялата Вселена, че все пак мечтите стават реалност.