Тези дни разгледах старите си снимки, които бях позабравил. В съзнанието ми изплуваха безброй забавни моменти и неудобни случки.

Видях приятели, с някои от които за съжаление вече не контактувам, както и такива, с които продължавам да крача из полето на приятелството. Припомних си момичетата, в които съм бил влюбен, моментите, прекарвани с тях, както и още много, много други лица, случки и преживявания.

Общо взето, разглеждайки снимките, шоково получих емоционален заряд, в който енергията се носеше предимно от носталгията и сантимента. Сякаш отново бях на 18 години. Почувствах се великолепно, макар и за малко. Осъзнах и нещо много ценно - времето тече неумолимо и хората около нас се променят, а някои съвсем изчезват от живота ни.

След всички емоции, които се преплитаха в мен по повод спомените ми, стигнах до извода, че бих дал всичко, за бъда отново на 18 години, но също така бих дал всичко, умножено по две, за да не изглеждам по начина, по който съм изглеждал тогава, и да не нося дрехите, с които съм на снимките тогава. Доста смущаваща е визията на всички хора в тези им периоди.  

Отправям едно интересно предизвикателство към всички вас: извадете от чекмеджетата старите си снимки, а след това споделете какво бихте бихте казали на 18-годишното ви аз, ако го срещнете сега.

Дали ще си дадете съвет да опитвате повече неща, или с назидание ще стопирате някои от действията си тогава? Ще се насърчите да казвате по-често „обичам те” на близките ви хора, или ще си дадете насока да бъдете по-пестеливи в изказването на емоциите?

Да се вслушвате в съветите на родителите и приятелите си, или да разчитате на собствената си преценка и интуиция?

Всички останали въпроси оставям на въображението ви. Нека всеки изгради собствена паралелна реалност, в която да бъде ментор на самия себе си. Бъдете откровени. Признайте грешките си, но не забравяйте успехите си.  Неусетно ще разберете наистина важните неща в живота ви, които не сте осъзнавали в младежките си години.

Знам, че няма да е лесно. Все пак живеем в доста противоречиви социални матрици, които често размиват границите в разбиранията ни за добро и зло, а хората ежедневно сме притиснати да сменяме приоритетите си в живота. Но такава е реалността. Така предизвикателството пред нас става още по-голямо.

Ако бяхме ескимоси и живеехме сред необятни ледове, съветът, който бихме дали на младежкото си аз, е ясен: ”Никога не яж жълт сняг. Без значение кой ти го предлага и колко вкусен изглежда”.

Все пак не забравяйте следното – колкото и ценен съвет да имате към себе си или към някой друг младеж, то думите ви няма да бъдат чути, защото 18-годишните са убедени, че знаят, имат и могат всичко. А точно заради това не са им притрябвали съветите на някакви „изкопаеми”, както често наричат хората, с пет или повече години по-възрастни от тях.

Носталгичното заключение на зрелите хора „Ех, да бях сега с тоя акъл, ама на твоите години”, не носи със себе си никаква провокация към по-младите, освен голямата досада да го чуват толкова често. Така че сте длъжни да намерите и подхода към себе си.

С нетърпение очаквам да ми разкажете.

Прочети още: Жените сте просто играчки

10 неща, които мъжете искат да чуят от жените

Как се разпознават умните жени