"Ако искаш перфектната жена – купи си Барби!" – казал един мъдър човек... И всъщност е бил много прав. На пръв поглед куклата Барби наистина е идеална. Тя изглежда зашеметяващо, освен това е отлична домакиня, справя се невероятно добре с всяка една професия – от ветеринар до ядрен физик, също така живее в прекрасен красив розов свят. А на всичко отгоре е обвързана с чаровника Кен...

Е, как да не ти се прииска за миг да бъдеш на нейно място?

Търговската идея и концепция за популяризирането на куклата Барби е брилянтна. Тя се заформя в края на 50те години на миналия век от предпиремчивото американско семейство Хендлър. Те забелязват, че на пазара в Щатите има единствено играчки бебета и предлагат на голяма американска компания да започне производството на кукла, която е различна от всичко останало до момента - пораснала млада жена.

Така изведнъж през 1959г. се появява тя – Барби. Красива, успешна дама, която въпреки крехката си възраст и физика, е достатъчно зряла, за да се превърне в идол на милиони малки момиченца по света.

И всъщнoст в това няма нищо лошо. Едва ли има майка, която би се възпротивила дъщеря ѝ да възхищава на жена, която е постигнала съвършенството в живота, макар и кукла. И до тук Барби е свършила своята работа.

Възпитала е малката принцеса да мечтае, вярва и най-вече да се стреми към сътворяването на един прекрасен, хармоничен и красив свят. Точно като този на Барби!

Скоро след това обществото започва да осъзнава, че куклата Барби се оказва далеч не толкова мила и безобидна, колкото изглежда на пръв поглед.

Дамите в Америка, а и по целия свят, започват да се възхищават твърде много на идеалния прототип за жена. Малките момичета се стараят да ѝ подражават, а порасналите започват една по една да имитират визията ѝ – руса коса, слабо високо тяло, красиво лице, големи гърди... Всички бленуват да бъдат като нея и поне за миг да се докоснат до нейното съвършенство.

Съгласете се обаче, че не всички представителки на нежния пол притежават необходимите качества и характеристики, за да се превърнат в потенциални двойнички на всеобщата кукла-любимка. Така на помощ на дамите идва пластичната хирургия, която по това време започва да набира все по-широка популярност в Щатите.

Те се поглеждат в огледалото, осъзнават, че не приличат на Барби и асоциират разликата с дефект. Следват множество разкрасителни процедури, дори болезнени пластични интервенции. Целта малко по малко започва да се променя. Крайната мисия е видоизменена. Вече не искаш да си като Барби, ти жадуваш да бъдеш Барби!

Забелязали ли сте как напоследък все повече жени, а дори и мъже, преминават през стотици скъпи естетически корекции, за да се превъплътят в образа на своя пластмасов идол? Винаги съм си задавала въпроса... Защо го правят? – От суета? От лудост? Или от издигане в култ образа на куклата?

Нека не забравяме, че куклата съществува на този свят още от най-дълбока древност. Всяко племе е създавало свои кукли с различна символика – да прогонват злите духове, в знак на почит и респект към боговете.

С развитието на човечеството куклата също променя облика си. Появяват се такива от различни материали, с най-разнообразни функции, размери и приложение – порцеланови кукли, вуду кукли, марионетки, матрьошки...

Всъщност бихме могли да разгледаме куклата (и в частност Барби) като символ на безсмъртието, младостта, красотата и най- вече близостта до боговете, защото само тях асоцираме със съвършенството.

Тогава дали няма да се окаже, че поклонниците на Барби чрез визията си търсят нещо по-дълбоко, възвишено и свръхчовешко в битието си?

Вероятно това е отговорът! Светът е достатъчно осквернен и опорочен и може би именно това кара хората да търсят сакралното. За тях може би единственият начин да се докоснат до него е превъплъщавайки се в кукла...

Замисляли ли сте се как ли би изглеждала Барби, ако беше истинска жена?

Предполагам, щеше да ѝ бъде ужасно трудно, осъзнавайки че нашият свят далеч не е толкова розов и безупречен, колкото онзи, в който тя е свикнала да живее...

Освен това, щеше да срещне лице в лице всички онези "прекрасни" човешки качества. Жените щяха да ѝ завиждат, мъжете да се страхуват от нея, а да не говорим какви проблеми с гръбначния стълб щеше да си навлече с тези нелогично несъръзмерни с тялото ѝ гърди...

Не е ли по-добре Барби да си остане само кукла?

Чудили ли сте се някога колко тежи Барби? Едва ли повече от 300 грама... Точно толкова, колкото тежат онези укорителни мисли в съзнанието на хората, които се поглеждат в огледалото и откривайки несъответствията между себе си и куклата, предприемат мисията на живота си да заличат тези различия.

Според мен Барби няма вина. Та тя е само парче пластмаса, високо 29 сантиметра... Една играчка!

Все пак куклата е създадена от човека, по негов образ и подобие. Това означава, че може би куклите (ако бяха одухотворени) трябва да идеализират своя творец, а не той тях... Нищо, създадено от човека, не е съвършено. Следователно Барби също не е! Само, че ние няма как да знаем къде са нейните недостатъци, защото не живеем в нейния свят. И може би така е по-добре...

Само си представете розов град, пълен с много двойници на Барби и Кен... И на този захарен фон - една кукла, която упорито желае да прилича на истински човек. Не ви ли звучи абсурдно?