На 1-ви март посрещаме началото на първия пролетен месец, който идва с песен на пойни птички, слънчеви лъчи и едва наболи лалета, зюмбюли и нарциси. На този ден, ние, българите, празнуваме един самороден празник – триумф на народните представи за възраждащата се природа през пролетта.

Според обичая, днес всеки трябва да се накичи с червено бял усукан конец, за да бъде здрав и щастлив през цялата година. Ако имате домашни или селскостопански животни, накичете вратлетата на малките с “гердани” от пурпурни конци, преплетени с бели нишки, за да са здрави и плодовити.

Обичаят за изработване на мартениците се свързва с древната история на България. Според някои етнолози, традицията идва от времето на траките. Предполага се, че в тяхната езическа обредност са съществували ритуали за връзване на усукани бели и червени вълнени нишки като символ на здраве, плодородие, дълъг живот и изобилие.

Съществуват и няколко легенди, които свързват червено белия символ с основателя на България Хан Аспарух. Едно от поверията разказва, че когато прабългарите достигнали Дунав и долината отвъд реката, те били омагьосани от красивата природа и решили да основат на това място нова държава. За да е светло бъдещето, жрецът трябвало да направи жертвена клада във възхвала на бог Тангра. Обичаят бил кладата да се запали с клонче от изсушена билка, която не се срещала по тези земи.

Докато ханът и приближените му се чудели как да изпълнят традицията, на рамото на владетеля кацнал сокол, изпратен от сестра му Хуба. Тя останала в бащините си земи, но сънувала сън, че брат ѝ има нужда от свещеното клонче. Соколът достигнал в България точно на 1 март с прикрепена на крачето клонка от чудодейната билка. Стръкчето било завързано с бял конец, който се обагрил с кръвта на ранения сокол, прелетял хиляди километри. Хан Аспарух запалил кладата според традицията, а с конеца се закичил за здраве.

В народните обичаи Баба Марта се описва като старица с променлив характер – ту е люта и студена, ту слънчева и топла. Когато е ядосана, старата жена изтупва престилката си и оттам се изсипва сняг, а когато е доволна, се усмихва и навън е топло и грее слънце. Затова дните на месец март са различни, а времето се променя много бързо.

Цветовете на мартеницата изразяват символиката на бялото, чистото, снежното, невинното начало и червеното, огнено, жизнерадостно продължение. Белият цвят е ангелски светъл, а червеният носи послание за любов, слънце и течаща във вените кръв.

Днес е 1-ви март, началото на пробуждането на природата. Днес закичете с мартеница децата си, близките и приятелите си, дома си и себе си.

Честита Баба Марта! Нека си пожелаем здраве, плодородие, дълголетие и късмет! 

Нека си припомним как да си направим мартеница ТУК.