Вчера станах свидетел как една жена подигравателно заговори младеж, подразнена от това, че той интензивно използваше телефона, докато си стоеше мирно и кротко на пейката в парка.

Точните думи на дамата бяха: „Залепил си се за тази машинка, сякаш е от злато. Не разбирам какво толкова има там. Вие, младите, само си губите времето с глупости, вместо да вземете да прочетете някоя книга. Сигурно общата ти култура е на много ниско ниво”.

По принцип няма нищо лошо в неразбирането.

Има обаче два типа неразбиращи хора. Едните допускат, че нещата, в случая съвременните технологии, могат наистина да е бъдат смислени, и това, че не ги разбират, не прави нещата лоши. Вторият тип са тези, които считат за излишна тъпотия всичко, което не познават. Това са особен вид същества, населяващи предимно територията на България. Те считат, че винаги заслужават специално внимание.  Този текст е написан специално за тях, защото го заслужават.

Това са същите хора, които няма да пропуснат да отбележат колко са недоволни от младите, от възрастните, от колегите, от приятелите, от лятото, от зимата, от въздуха, от водата, от държавата, от света, от вселената, абе, от всичко. Недоволството им обаче върви ръка за ръка с голямата им уста и самонадеяността.

Те няма да пропуснат повод да ти обяснят колко си глупав, че се налага примерно да използваш някакви модерни устройства в света, в който всички живеем, ‘щото, видиш ли, те могат да живеят без такава техника и който е будала да си дава парите – да си ги дава.

Най-досадното обаче в тях е непрекъснатото им желание да те поучават и назидават, давайки за пример себе си и умопомрачаващо жалкия им животът преди петдесет години, когато според тях са били „голямата работа”. 

Познавате такъв тип хора, нали? Те просто яростно сграбчват всеки за краката и всячески се опитват да го завлекат към дъното на блатото, където се чувстват в „свои води”. Там, където са силните, понеже са заобиколени само и единствено с микроорганизми, хранещи се тиня и фекалии.  Тези хора не се различават по маниер от заобикалящата ги среда. Нали знаете - с какъвто се събереш, такъв ставаш. В случая – безмозъчно едноклетъчно.

Ако се питате защо съм толкова подразнен, ще ви кажа накратко.

Защото ми омръзна от ядосани и недоволни лелички и чичковци, които правят забележка на подрастващите, че ползват интернет за да се информират, забавляват и ограмотяват, вместо да посещават на библиотеката, без да подозират, че всички книги на света са вече онлайн и младите в голяма част от прекарването си пред мобилните устройства заради това.

Защото вече не понасям да ми се обяснява от хора, които не са виждали компютър, как „онуй нещо, интернетът, дето младите него ползват” е лошо. И където същите тия неврастеници не знаели какво е истинско общуване с писма, както е било едно време – да чакаш писмото в продължение на месеци, а понякога дори годни, да се вълнуваш, че ще дойде някога при теб. Пък сега какви били тези имейли?

Защото не мога да търпя непознати хора да се месят в живота ми, казвайки ми как трябва да живея, как да умра, кое е добро, кое лошо и да ми дават оценка на действията ми, които по никакъв начин не ги засягат. Не засягат и техните близки приятели, нито далечните им познати.

Дошло ми е до гуша от ретроградни и негативни хора. А на вас?

Считам себе си за модерен човек, не само защото използвам използвам нови технологии като смартфон (друг е въпросът, че това вече се води стара технология). Модерен съм и като начин на мислене. Точно заради това ще проявя великодушие и толерантност към тези досадни паразити на съвремието ни. Да, живеем в свят, в който да си толерантен е задължение. Аз ще изпълня този си дълг на модерен човек ще ги търпя да бъдат около мен, но все пак ми се ще да се обърна лично към гореспоменатия типаж хора с думите: Абе, що не се разкарате, а?!?

Прочетете още от Тодор Капитанов в Edna.bg:

Обичам жените да ми правят...

Не пожелавай мъжа на ближната си!

Не ѝ вярвай! Никога и за нищо.

Как да спрете да привличате само глупаци

Не ме занимавай с твоите глупости!

Женските празници умряха! Да живеят жените!