Здравейте!

Бих искала да Ви попитам за Вашето мнение по следния въпрос. Защо хората обичат да "нападат" някого и да го "ядат", в смисъл "тормозят"? Ако си спомняте във "VIP Brother" (предишния сезон - б.ред.) бяха "нападнали" Къци и го тормозеха постоянно като "глутница кучета", а горкият човек стигна до консултация с психолог. Защо на някои хора им е необходимо това поведение, за да живеят? По мое наблюдение това се случва с по-кротките, по-добродушни хора. Как би могъл "нападнатият" да се спаси от тази ситуация според Вас? Явно във всяка психологическа общност има подобни отношения и не мога да си отговоря дали това би могло да бъде избегнато.

Надявам се да ми отговорите.

Здравейте,

Задавате много хубави въпроси:
1. Защо хората обичат да нападат някого и защо им е необходимо това поведение?
2. Как би могъл нападнатият да се спаси от подобна ситуация?

Да ги разгледаме поред.

Причината за подобно поведение на група хора към някого, е в различността, в отказа на даден човек да бъде еднакъв и шаблонен по този социумен начин, за което, знаете вече, става въпрос в книгите на Ивинела Самуилова и от което се опитваме да излезем чрез използвания от мен подход.

Социумът има специфични правила как да бъдем "като хората". Приспособяването към социалната среда, ако и да става по-скоро механично, в някакъв момент се превръща в нещо като верую, в което се вкопчваме и същевременно в нещо като капан, от който не можем да се откопчим.

Има една история за гръцки диктатор (тогава са ги наричали "тирани"), който изпратил свой пратеник при друг тиранин за съвет относно управлението. Вторият диктатор завел пратеника в една нива и пред очите му прекършил с меча си всички житни класове, които били израснали над другите.

Поуката е ясна. Социумът ни води за носа благодарение на еднаквостта. Всички трябва да са равни, всички трябва да са безлични, а всяко различие трябва да се смачка.

Това обаче не е особено интересно. По-интересно е, ако някой е вече различен от общоприетото по някакъв начин (не патологично, разбира се), как би могъл да се спаси да не бъда атакуван? Краткият отговор е: като стане "никой".

Искам да отбележа, че - да - понякога различността води до завишаване на важността и чувството за собствена значимост. В този смисъл, да парадираш със своята различност, да я демонстрираш, да я проповядваш или пък на всяка цена да я защитаваш пред останалите, е проява на его. В такива случаи сблъсъкът е неминуем, безсмислен, но пък за сметка на това болезнен.

Има обаче и друга позиция, в която човек би могъл не само да си живее сред еднаквите – различен, но и много да се забавлява от това и за тяхна сметка, без те изобщо да осъзнаят, че той не е като тях, нито това, че хвърля техните "камъни" по техните… глави. За да живее човек по този начин, трябва наистина да може да се измъкне от играта на егото и от желанието да бъде винаги главното действащо лице във всяка ситуация.

При Карлос Кастанеда това се нарича изкуство на прикриването, което се характеризира с няколко неща. Първото е, че прикривачът никога не се взема насериозно – той е в състояние да се надсмее над себе си. Когато човек не се страхува сам да бъде "глупак" в очите на другите, той може да направи на глупак всекиго.

Второто е, че прикривачът има безкрайно търпение: той никога не прибързва и не се притеснява. Третото е, че прикривачът развива безгранична способност да импровизира.

В курсовете, които правим, отработваме техники точно в тази посока: как човек може да стане "никой", за да бъде всичко, което поиска и което е различно от модела, как да премахнем важността, сериозността, чувството за собствена значимост, как да развием ресурсното възприемане на реалността и творческото взаимодействие с нея.