Кажете ми как ви нарича вашият партньор, за да отгатна какво очаква той от вас. Независимо дали ни харесва или не, символният език на нашето подсъзнание говори непрекъснато.
Да вземем например партньора, който ви се радва, обожава и възприема като неговата „кукличка”. Много е вероятно подобен типаж да търси жена, която се поддава на контрол. Куклите (без значение миловидни или други еквиваленти) са създадени за игра и те имат нужда от кукловоди – т.е. някой, който да ги насочва, да ги контролира.
Да погледнем към един друг мъж - този, който ви нарича „съкровище”. Съкровището е нещо, което има голяма стойност.
Неговата ценност може да донесе още блага – т.е. то възпроизвежда възможности. Това означава, че за този мъж вие не сте безгласна буква, а нещо нужно и ценно за постигане на желаното в живота.
И можем да продължим още много в същия дух, анализирайки умалителните прякори в двойката, но има нещо по-съществено. Темата ни отвежда до един основен въпрос, а именно избора на подходящ партньор. Можем ли да се освободим от неговата подсъзнателна детерминираност и как да го направим поне отчасти съзнателен?
Безспорно е, че е изключително важно с какъв човек споделяме живота си. Колкото и да сме силни, уверени и решителни, всеки от нас преминава през моменти на колебание и понижен психичен тонус.
И в това няма нищо противоестествено, защото е част от кръговрата на живота. А най-прекрасното е, че това всъщност е незаменим дар. Как така? Ами точно така – дарът на проверката.
Ако човекът до вас няма потенциал да ви подкрепя и окуражава в подобни моменти, то по-добре да стои далеч, за да не утвърждава проблема.
Това не означава, че някой друг е отговорен за начина, по който се чувствате, а че умението да подкрепяш е основополагащо за развитието на връзката и в частност на самата личност.
Всъщност най-големият подарък, който можеш да направиш на някого, е да вярваш в него. Това е и критерият-умение, по който е добре да се избира партньора, а след това и баща на децата ви.
Според някои психологически трактовки преди да избереш подходящия партньор трябва да знаеш „Кой си ти”. Но това всъщност изключва простичкия факт, че човек се намира в непрекъсната промяна и трансформация. Кой съм Аз днес не е равно на Кой бях аз вчера - т.е. Кой съм Аз не е статичност, а динамичност, която е в процес на непрекъсната познаваемост.
Следователно донякъде е допустимо да знаем единствено „Кой съм Аз в този момент сега”. Това означава ли, че всеки миг трябва да сменям партньора си, за да отговаря на моя нов Аз?
Съвсем не. Преди да изберете правилния партньор е нужно да откриете за себе си отговора на един друг въпрос: „Къде искам да отида?” Това включва житейската посока, към която се стремите. Тогава вече може да съгласувате своя път с пътя на вашия избраник и ако той не вижда живота си по сходен начин, по-добре е да не се мъчите да завързвате вашия ляв крак за неговия десен с въже, защото дори това няма да помогне, за да останете заедно.
Стигаме и до разковничето на осъзнатия избор на подходящ партньор – ценностната система. Изключително важно е да има съответствие в ценностната система на партньорите, защото тя трудно подлежи на трансформация. Тук не говорим за по-добра или по-лоша ценностна система, а за нужда от сходство между тях.
Ако единият от двамата направи компромис с важни за него ценности в името на дадена връзка, това може да породи чувството на неудовлетвореност и фрустрация от самата връзка, която го е принудила на това. Подобен психологически пренос може да я застраши във времето.
Колкото и да сте влюбени, ако съществува несъответствие в ценностните системи, може да се достигне единствено до съюз, в който ще обичате някого, но няма да го харесвате като личност.
И не на последно място – да направите избора си съзнателен не отхвърля допитването до гласа на женската интуиция.
Интуицията насочва толкова вярно, остава само да ѝ се доверите и да си спомните, че една от най-големите женски сили е именно мистичната, тайнствена прозорливост.
Автор: Жени Тодорова, психолог и трансперсонален терапевт
