Преди година и половина почина съпругът ми. Пиша Ви, защото не Ви виждам и разчитам на дискретност. 

Бяхме заедно 29 г. Имаме 2 вече пораснали деца, които имат свои деца. Бяхме нормално и обичливо семейство.

Сега живея сама и ми е много мъчно - за съпруга ми, защото имаше живот пред себе си и вече го няма; плача за себе си, за всичко изгубено, за това, че повече няма да го виждам, да си говорим, та даже и да се скараме. Много ми липсва.

Потърсих помощ от психиатър, но той се опита да ме лекува с разни лекарства. Не ги пих и нямам такова намерение, не искам да притъпяват чувствата ми. По професия съм учителка и не знам как бих могла да работя, ако съм дрогирана с лекарства. Не знам към кого да се обърна.

* * *

Здравейте,

Съжалявам за загубата ви. Виждам, че тя наистина ви е покрусила дълбоко. Хората реагират по различен начин на тези събития – някои сякаш никога не се възстановяват, на други им е нужно повече време, за да се приспособят към живота без човека, който е бил съществена част от него, трети успяват някак да се абстрахират от загубата и да се фокусират само върху съхраняването на хубавите спомени и върху това, че са имали щастието да споделят с този скъп човек част от живота си.

Може би ще ви е полезно, ако се опитате да се пренастроите към това третото осмисляне на случилото се.

Не ви казвам да престанете да мислите за съпруга си или да се опитвате да забравите. Просто използвайте хубавото, което е било като стимул да продължите живота си. Не се фокусирайте върху загубата, а върху придобивката от живота си с вашия съпруг. Това, което ви е дало времето заедно, на което ви е научило.

Ако това ще ви помогне, разказвайте му (устно или писмено) как е минал деня ви, например, или какво сте сготвили, или някаква смешна история с вашите ученици... Използвайте присъствието му в живота ви като трамплин да продължавате напред. Нека споменът не се превръща в тежест, която ви дърпа надолу. Пробвайте нови неща, опитайте се да излезете от рамката на предишния ви живот, защото тя, колкото и да ви е харесвала, вече не ви пасва – животът ви е различен и не той трябва да се нагоди към вас, а вие към него.

Нищо не може да замени съпруга ви и не това ви съветвам, а просто да потърсите други опори, които да върнат радостта и усещането ви, че този свят е чудесно място да бъдеш, въпреки всичко.

Мисля, че може да ви бъде много полезна последната книга на Ивинела Самуилова, „Гатанки от небето”.  В предложените истории и послания може да намерите както утеха, така и стимул да продължите напред.

Поздрави, Алексей

Прочетете още от Алексей Бъчев в Edna.bg:

Как да стимулирам въображението си?

Страдам от паническо разстройство

Постоянно повтарям едни и същи губещи модели

Съпругът ми не иска и да чуе за ремонт вкъщи

Как да престана да чакам и да се справя със страха от живота?

Как да се справим със злата свекърва?