Уважаеми г-н Бъчев,

Ще съм ви благодарна, ако ме насочите как да се справя с проблем, който, ако излезем от рамките на частният ми случай, може би касае много хора.

Преди година "се сдобих" с много болезнено заболяване, след редица неуспешни опити за алтернативно лечение се реших на единствения вариант, който предлага медицината - операция.

За мой късмет се оказа успешна и състоянието ми се подобрява, но проблемът със страха да не се завърне отново заболяването остава (реално има такава вероятност, не е плод на безпочвени мисли).

И не говоря просто за притеснение, че отново ще се разболея, а за много силен страх от болката, която търпях ежедневно, страх, който пречи на ежедневните ми дейности - страх от пътуване, страх от определени житейски ситуации, които биха провокирали заболяването. Сякаш, като си стоя вкъщи и ежедневието ми се случва по един и същ рутинен начин, съм защитена, а реално това не е така, но аз така го усещам.

Аз съм на 30 години и искам да продължа да живея активно и пълноценно, да се радвам на всичко, което ми предлага житейският ми път и ви моля, помогнете ми да продължа да живея без страх!

* * *

Здравейте,

Мисля, че за разрешаване на вашия проблем е добре да започнете от думите, които сте поставили в скоби: „реално има такава вероятност, не е плод на безпочвени мисли”.

Тръгнете от въпроса: Реално - според кого? Според медицината, според мнението на определен лекар, според някакви лабораторни изследвания, според информация в интернет, според други хора...?

Ако сте успели да отговорите на този въпрос, бих искал да ви подскажа следващия: И какво от това? Какво от това, че някой твърди еди какво си? Какво ви ползва вас това? Нищо. И не само, че няма никаква полза за вас, но на практика ви вреди, като блокира жизнеспособността ви. Да ни държи в страх е основното оръжие на матрицата.

Препоръчвам ви да прочетете книгите на Ивинела Самуилова, като започнете от „Животът може да е чудо”. Там много добре е описано как действат намотките на социума, които определят вместо нас кое е реално и кое - нереално, кое е възможно и кое - невъзможно, кое зависи от нас и кое - не. Цялата книга е посветена на развенчаването на онзи любим матричен стереотип, който блокира нашия потенциал и жизнените ни сили – сериозността. Сериозност в смисъл – външното внушение да вземаме себе си и ситуациите в живота ни много на сериозно, увеличаването на чувството за важност и значимост, което всъщност поставя и границите на нашата реалност.

Не мисля, че трябва да работите за преодоляване на страха, а за разширяване на нагласата: да стане от „реално има такава вероятност” до „нереално, но няма такава невероятност.” Да махнете колчетата на оградката, която не допуска случването на „другите възможности”, както аз ги наричам. Това са възможностите, които „разумното и правилно” съзнание определя като „безпочвени мисли”, ако използвам вашия израз. Всяко чудо е така да се каже „безпочвено”, но странно - заклеймявайки го като такова, силно се надяваме именно то да се случи.

За разширяване на чудесната нагласа мога да ви предложа буквално да разширявате каквото ви дойде на ума – да седите на стола си максимално далече от масата, да се протягате, за да достигнете различни вещи, да разпъвате ластик, да правите възможно най-широки крачки, когато вървите...

И при всеки удобен случай, в разговор или в хода на вашите собствени мисли, независимо от контекста или темата, колкото и да е нелепо или смешно, се опитвайте да вмъквате, където ви падне, като фраза новата си нагласа за вашата ситуация: „Нереално, но няма такава невероятност”.

Поздрави, Алексей

Прочети още от Алексей Бъчев:

Уж харесвам живота си, но искам да се самонараня

Мога ли да помогна на сина ми без негово участие?

Моля ви, издействайте ми от Вселената дом...