Здравейте, Алексей!

Прочела съм трите книги на Ивинела и те ме вдъхновиха да подновя своето творчество и започнах книга, но това е друга тема. У мен се породиха ред въпроси, получих и доста отговори, прочитайки ги, но това, което ме вълнува към настоящия момент, е едно странно чувство.

Запознах се с настоящия си приятел преди два месеца и сякаш видях себе си в него, той е моето мъжко аз, всичко се случваше много бързо, така бих изглежала, ако бях мъж!

От известно време имам странни усещания, когато сме заедно, когато си говорим, целуваме... трудно ми е да го опиша. Имам чувство, че образът ми се измества като в стерео картичка и се разтегля настрани и сякаш се виждам отстрани и сякаш изживявам нещо, което не е било предназначено за мен.

Изпитвам вина, не силна, но сякаш не трябва да преживявам това. В следващия момент ме обзема някаква празнота за секунди, сякаш не изпитвам нищо към никого, сякаш се изгубвам като личност.

Споделих с него това изживяване, той намери това като освобождаване от ограничения, отстраняване на стопове, но аз не съм все още наясно и не намерих за удовлетворителен неговия отговор.

Благодаря много за отделеното време!

Здравейте,

Усещанията, които са се появили у вас при срещата с този човек, когото разпознавате като "второ аз", така да се каже, са интересни, но не са необичайни, особено, когато отношенията се развиват по-динамично. Става въпрос за адаптация към една нова опитност, която липсва във вашата "карта".

Картата, както знаете, след като сте прочели книгите на Ивинела Самуилова, е именно този модел за реалността, който сме изградили вследствие на заучения опит за това, което е реално и кое – нереално, кое е възможно и кое – невъзможно и т.н. В този смисъл приятелят ви е прав в обяснението, което ви е предложил.

Това е едната страна на нещата.

Другата, която е продължение на това или по-скоро допълнително обяснение е, че непривичността на преживяването е в резултат на досегашната ви опитност във взаимоотношенията с предишни партньори. Вие вече имате някаква изградена представа за любовта и може би именно тази представа ви спъва. Вероятно е някъде дълбоко в себе си да сте убедена, че такова щастие, каквото преживявате в момента, е невъзможно.

Вашето писмо много ми хареса поради това, че рядко се случва някой да се оплаче от прекомерно щастие. Социумът се е погрижил добре да сложи граници на щастието и да го вкара в някаква норма. Отвъд нея то изглежда изкривено, защото "не е нормално". За матрицата е недопустимо да няма драма – поне едно мъничко "но". Толкова сме свикнали с ролята на мъченици, че се стряскаме, когато се окаже, че не сме. И вместо да се насладим на едно пълноценно преживяване, започваме да търсим "под вола – теле", което често дори не е съзнателно, а е форма на автоматична подсъзнателна защитна реакция.

Разбира се, абсурдно е да се защитаваме от това, което ни прави щастливи, но пък ето тук виждаме един чудесен пример за това в каква степен и колко надълбоко сме обременени с матричните модели. Толкова сме се асоциирали с тях, че преживяванията ни не са в техните граници, започваме да се чувстваме виновни и дори още повече – губим идентичност, ако проблематичното изживяване на реалността изчезне. Вие описвате тези преживявания много добре.

Това, което мога да ви предложа, за да излезете от изкривеното възприятие, е да се опитате да вкарате един трети екран, на който вече да гледате отстрани не самото проблемно възприятие, а как преживявате това изкривено възприятие. Подобно дистанциране може да ви помогне да го видите вече по различен начин, в неговата абсурдност. Дисоциираното възприятие може да бъде много полезно.

Паралелно с това, може да пробвате и следното: купете си три шарени топчета, сложете в една кофа няколко бобени зърна и хвърляйте топчетата вътре с думите: "Хвърлям шарени топчета в кофа с бобчета".

Желая ви всичко най-добро, Алексей