Кристина Дойчинова
"Който се повдига на пръсти, не устоява дълго прав."
Лао Дзъ
След приключилата Седмица на модата, провеждана на всевъзможни места по света, в списанията излизат новите модни линии и тенденции, магазините се препълват с табели "Нова колекция" и някак спонтанно се чувстваме задължени да си купим поне един чифт нови обувки за сезона, дори да нямаме никаква нужда от тях.
Възможността да се откъснем поне за момент от подлудяващия ни ритъм и ангажименти или от вътрешното усещане, че не изявяваме себе си пълноценно, ни примамва така сладко, че не след дълго се оказваме на регулярното посещение в мола или се отбиваме един-два пъти месечно в любимия магазин.
Непрестанното желание да се сдобием с още вещи, които доста наподобяват вече притежаваните, е реакция на нещо, което ни измъчва, на конкретно събитие или системен дефицит. Това желание често се превръща в потребност, стремеж към удоволствието като бягство от незадоволителната действителност.
Така по-лесно се избавяме от тревожните размисли. Но сянката на неудовлетворението продължава да ни следва неизменно. Независимо с колко разноцветни панделки ще се сдобием за поредната опаковка на кутията, в чиято сърцевина е скрита перлата на съзнанието, ако тя – перлата е помътняла, ще остане такава!
Така нареченият метод „шопинг терапия“ е зловреден, както всички прийоми, които използват външно набавяне за сметка вътрешно освобождение. Това е кратковременно и повърхностно притъпяване на болката.
Ако човек с обострен апендикс вземе силно обезболяващо, ще спре да усеща коремните болки и спазми, но ако това стане система, вероятно ще направи перитонит. На един по-късен етап замаскирането на проблема може да има сериозни отражения в психиката - депресия, паническо разстройство, безсъние, безпричинна тревожност и т.н.
Ако сте започнали често да се опирате на мнимо задоволство от нови придобивки, обърнете се към себе си и разберете защо търсите удовлетворението си там и какъв е недостигът, който запълвате - липса на любов и разбиране, себереализация, чувство на празнота, отчуждение, самота или сте приели чужд живот и вярвания, изоставяйки автентичните си желания. Влезли сте в роля, от която не знаете как да се измъкнете, живеете в миналото, което не успявате да пуснете, страх ви е от бъдещето… Радостта от живота просто се е изпарила.
Много причини могат да ни подтикнат към опит да маскираме болката, нeвинаги е лесно да признаем, че има проблем. Понякога е много трудно дори да oсъзнаем съществуването му и от какъв характер е. Често пъти привидно в живота ни всичко е наред (относително добро здраве, хармонично семейство, добре платена работа, многобройни приятелства...), ала действията ни изразяват друго. Шопинг манията е дефицитно поведение, което изразява дисхармония между проявения свят и действителните копнежи.
Не се пускайте по течението на неосъзнатостта и инерцията, което ще донесе след себе си само още страдание. От значение е да разберем сигнала, който дава личното поведение.
Огромна е разликата в това да имате желание за обновление на гардероба, изхвърляйки овехтелите износени дрехи, като ги замените с нови и това да имате ненаситна потребност за още и още... Неутолимата жажда за придобиване е част от съвремието ни, но достатъчна причина ли е да влезем в руслото на невеж консуматор? А и да не забравяме, че ние също сме част от това общество, която го оформя във вида, в който е.
Потърсете с ясно съзнание причината за прояви като прекомерно прилагане на естетична хирургия, непрестанни разкрасителни процедури, фитнес мания… И ако добиете смелост да се срещнете лице в лице със собствените си демони, които така или иначе дишат във врата на всекиго, култивирайте в себе си твърдо решение за промяна.
Дори в началото само да допуснете идеята за трансформация, да мислите по въпроса - това вече е крачка към действията. Насочите ли съзнателно и устремено вниманието си в дадена посока, започвате да изграждате нова реалност, ако в последствие вложите в делата си непреклонно намерение в същата линия на движение, идеята ще навлезе в материята. В началото всичко е било само идея!
Важно е да намерите действащи методи за вътрешна работа. С подходящи техники „невъзможното“ се случва и „чудесата“ стават норма.
Понякога пътят е дълъг и изисква от нас упоритост и постоянство, а друг път се оказва много по-лек от очакваното. Всичко зависи само от нашите възприятия и избор - дали ще тръгнем със страх и свито съзнание, или ще подходим смело с отворени възприятия към новото и неконвенционалното. Някои откриват пътя си сами, други имат нужда от помощ. Но едно е сигурно - не се ли движим по призмата на изконните си вътрешни въжделения, разрушаваме психиката и тялото.
Махайте често вашите опаковки, отваряйте редовно кутията и старателно почиствайте перлата – тя е всичко, което имаме. И не забравяйте, потърсете и открийте методи за вътрешна работа.
Още по темата:
Кризата на средната възраст – криза на компромиса
Има мъж – има проблем, няма мъж – има проблем
Изборът – създателят на собствената ни реалост
