Здравейте, Алексей,
Прочетох и двете книги на Ивинела и ми допаднаха страшно много! Благодарна съм, че Ви има!
Казвам се Юлия, на 31г. съм и имам проблем - често гловоболие или по-точно жестока мигрена! Започна преди две години и почти непрестанно ме мъчи. Дали ще е възможно с Иви да подхвърлите някоя идея как да се отърва от леля Мигрена... -:)

Здравейте, Юлия!
С Ивето (Ивинела Самуилова – б.ред.) едва се удържахме да не отговорим веднага на писмото ви. Извинявайте, че се забавихме, но беше нужно първо да въведем читателите в метода, преди да заговорим за "леля Мигрена", "кафе с магданоз" и подобни неконвенционални възможности за справяне с проблематични ситуации и така да рискуваме да ни обявят за напълно луди.

Радваме се, че книгите са ви допаднали! Очевидно сте уловили духа на този подход, в който често най-важното е да съумеем да отнемем сериозността от проблематичната ситуация, като изполваме (понякога) весел абсурд или както ги наричат участниците в курсовете – "щуротии".

Тези "щуротии", както вече отбелязахме в предишен материал, не са самоцелни, а ни помагат да се измъкнем от фиксираната в проблема ни логика, която сковава проявата на потенциала. Когато абсурдизираме проблема, ние всъщност променяме нагласата си към ситуацията и това пък наше ново, освободено, отношение, променя начина, по който тази ситуация се развива.

Във връзка с вашата скъпа леля Мигрена, с Ивето сме на едно мнение: вие сте стартирала новия сценарий и е нужно само да го доразвием. Първо обаче нека да направим едно много важно уточнение за думата "отърва", която сте използвали по адрес на милата възрастна дама!

Нека да не подхождаме към решението на проблемите с насилие! Маниер на социума е да се бори, да раздава юмруци и ритници, да гони... А когато влезеш в подобна битка, противникът ти – проблемът – не върти смирено глава, за да ти подлага една след друга бузите си за още шамари, а също яростно се бори с теб... Получава се така, че колкото повече ти се настървяваш срещу проблема, толкова повече се ожесточава и той спрямо теб...

Така че, вместо да гоним вашата леля Мигрена, нека да й позволим да си отиде с полза за себе си... В този смисъл ви предлагаме следната задача: да пишете редовно писма на леля Мигрена, изразявайки радостта си, че тя е щастлива - някъде далеч от вас, както и да я уверявате, че се справяте добре без нея, за да не се тревожи:

"Скъпа лельо Мигрена,
Много се радвам да науча, че в Барбарокус толкова ти харесва! Ти винаги си мечтала да отидеш там и аз съм щастлива, че реалността отговаря на твоите представи. Забавлявай се и се наслаждавай! И не бързай да се връщаш, заради мен! Чичо Яка Глава пристигна вчера и вече се зае да ремонтира покрива! Той е чудесен и много грижовен и аз се чувствам прекрасно в неговата компания...

Целувки, Юлия"

Ето по такъв начин общувайте с леля си! Винаги се радвайте за нея: за това, колко добре си изкарва, че е спечелила конкурс "Мис мокра фланелка", а може би е срещнала сродната си душа, а после, след като сте я убедила, че с вас всичко е наред и че чичо Яка Глава се грижи добре за вас, тя може да реши да остане завинаги в Барбарокус...

Надяваме се, че сме ви били полезни... :-)

* Въпроси към Алексей можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността ви е гарантирана.