Кристина Дойчинова
„Има само една единствена сила, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? Жената."
Петър Дънов
След приключването на един великолепен модул от семинарите „Женското начало - Кръгът на сила“, чиято насока е изцяло към женското проявление, към връзката с нашите майки, баби, пра баби и женствеността в нас, необичайно мислите ми продължаваха да бъдат във всичко, което обсъждахме и над което работихме няколко дни.
Имах спотаеното усещане, че има още съществени въпроси.
В непринуден разговор с приятел, обсъждайки темите, на които сме обърнали внимание - карма, колективно женско съзнание, сили и слабости, изкривен феминизъм и изобщо защо се е родил той, липсващото зрънце изскочи от неговата уста – „Вие не знаете кога да спрете!“
Аха да кажа нещо (в своя/наша защита) и се замислих за периода, когато огромна женска мощ, изумително познание, предавано поколение след поколение - вещерството (вещ – знаещ), са били буквално изтръгнати и заличени от жената чрез потисничество, всяване на страх и наказание за знанието. Всичко това ехти в колективното женско съзнание, запечатано като с дамга, отразявайки се в желанието и стремежа ни да докажем, че сме свободни, по-умни, по-можещи, по-по-по...!
Но ако се върнем далеч назад и помислим действително, възможно ли е да сме прекалили? Така както прекаляваме в споровете, в желанието си да бъдем прави, в навиването на една и съща плоча.
Зная, че ще разгневя много жени с написаното (разбирам ги), но наистина, помислете. Ами ако всичко това се е случило в борбата на мъжа да бъде равноправен, зачетен, достоен, отстояващ се? Ако се въртим в омагьосан кръг в битка за надмощие и доминиране, вместо да се опитаме да влезем в хармония?
Дори и жената да превземе челната позиция отново, което несъмнено ще се случи рано или късно, какво ще прави с властта си? Достатъчно силни ли сме да сложим край на всичко това или ще се оплитаме в още кармични връзки и обременености, препредавайки ги на бъдните поколения?
Разбира се може да се разгневим, ако желаем, отричайки всякаква възможност да сме допуснали грешка, да не сме усетили кога да спрем. Но всъщност има ли значение какъв е първоизточникът, ако ние сме решението точно тук и сега?
Всяка битка приключва само в два случая, ако едната армия се оттегли или бъде победена, а войната приключва едва когато настъпи примирие или една от страните откаже да воюва – второто се е случило само веднъж на земята – Тибет!
Дори всеки въпрос и всичко казано дотук да е пълна безсмислица и да няма никаква връзка с правдата, която никой не знае каква е, има един неоспорим принцип на причината и следствието – карма. По нашему – каквото повикало, такова се обадило!
Та, по този вселенски закон потисничеството над жената е неслучайно! В никакъв случай не искам да кажа, че насилието или отношението като към вещ, което съществува в някои култури е оправдано, а че е във властта ни да го променим, да секнем веднъж завинаги тази тиха неосъзната вражда.
Голямото се съдържа в малкото и обратното, ако сме наблюдателни този принцип може да ни води към все по-добро себепознание, към дълбоко разбиране на вътрешните ни подбуди и процеси. Ще можем да взимаме осъзнати, ясни решения, благотворни за самите нас и взаимоотношенията с околните.
Ние винаги имаме свободен избор, но е добре да бъде съзнателен свободен избор, защото в противен случай биваме повлечени от собствения си егоцентризъм и несъзнавана спотаена болка, диктуващи действията и реакциите ни. В крайна сметка резонансът от мислите и делата ни се връща към нас, както на индивидуално, така и на колективно ниво.
Обърнете се към себе си и задайте всички тези въпроси в микро вариант, като ги отнесете към личното си отношение към мъжете в живота ви: бащата, любимият, колегата и прочее. Запитайте се защо те инстинктивно се страхуват от вашия потенциал, стараейки се да ви опитомят и омаловажат, ако отговорът е „Защото съм по-... или искам да бъда по-... и освен това искам да знам, че ти знаеш, че съм по-...!“, то войната за вас не е приключила!
Запитайте се какво защитавате, какво доказвате и най-вече на кого и защо?
Жената има силата да се възвърне към пълното великолепие на съществото надарено да бъде проводник на живота, носещо в себе си познанието за творението. С този огромен дар на нас се пада и отговорността да бъдем миротвореца, пазещ този живот. Ние сме еманацията на майката земя, в нас е кодирана енергията на изобилието и стабилността, така нужни за хармонизирането на мъжкото и женското, на човечеството изобщо.
Имаме избор! Ще бъдем част от критичната маса за квантов скок на колективното съзнание в една нова ера на общуване или ще останем в застой и конфликти.
Темата не е лека и е твърде дълбока за да бъде обхваната в няколко абзаца, но е добър повод да помислим. Отговорите на някои от тези въпроси могат да помогнат много на онези, които имат трудности във взаимоотношенията си със срещуположния и не е задължително да е пол.
А за вас, момчета, които все пак сте прочели този текст - той може да бъде завъртян и наобратно.
Припомнете си още:
Тайната на техниката за дишане чрез преживяване Буганшу
Маската на духовното: имидж пред обществото
Нервното напрежение: враг на ползотворното действие
