Сключването на брак е голяма отговорност и е сериозна стъпка в живота на всеки един от нас. Тя е свързана с много отговорности. Но мнозина, когато правят тази стъпка, не осъзнават тези отговорности и не се замислят за една особена група отношения, които сякаш малко между другото възникват – а именно имуществените отношения.
За тях става дума едва когато бракът приключва, идва време за развод и вече бившите съпрузи започват да делят имуществото и да се чудят "Кое е твое, кое е мое?" и "Какво да взема и какво да ти оставя?". А тези въпроси може лесно да бъдат решени и редица сцени да бъдат избегнати, ако просто се замислим малко, преди да сключим брак.
Какво става с имуществото ми при сключване на брак? Мое ли си е или "не чак толкова мое"?
В България, според сега действащия Семеен кодекс, има три режима на имуществени отношения между съпрузи:
• Съпружеска имуществена общност – СИО.
• Разделност;
• Договорен режим.
Съпружеска имуществена общност
Прилага се, когато не съм избрал изрично режим на имуществените си отношения. Също така и когато съм сключил брак като непълнолетен или съм ограничено запретен. Тук трябва да знам, че:
• Вещните права (имоти, апартаменти, коли и т.н.), придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо и на двамата съпрузи без значение на чие име са придобити, т.е. дори да отида и да си купя къща в планината на мое име и в нотариалния акт за собственост да бъда вписан само аз, имотът принадлежи и на двама ни. Приносът се изразява не само във влагане на финансови средства, но и в грижи за децата и работа в домакинството.
• Вещните права, придобити преди брака (както и по време на брака вследствие на наследство или дарение), принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Половинката ми няма да има право на никакви претенции към състоянието, което наследих от възрастната ми леля в този случай.
• Движимите вещи, придобити по време на брака, които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия или занаят, са лични (няма как да взема бръсначката, дезодоранта или пък куфара с личните инструменти, ако съпругът ми е механик или монтьор например). Лични са и вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец (ЕТ) по време на брака за упражняване на търговската му дейност.
• Вещните права, придобити изцяло с лично имущество, са също лични. (Например съпругата по наследство получава къща в Драгалевци - ясно е, че съпругът няма личен принос в наследството и тази къща е извън обхвата на СИО, но съпругата решава да я продаде и да си купи кола, тази кола е извън режима на СИО и си е само моя.)
• Имаме равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с него без съгласието на другия, т.е. не мога да продам апартамента или колата, без да съм получил/а съгласие от съпруг/а ми.
• Важно! Ако един от съпрузите се разпореди с обща недвижима вещ, то аз мога да оспоря разпоредителните действия. Това свое право мога да упражня в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Същото се отнася и за движимите вещи, ако разпореждането, с които трябва да се извършвa, e в писмена форма с нотариална заверка на подписите, напр. кола.
• Мога да се разпореждам с личното си имущество както намеря за добре, т.е. имам право да сключа сделка с трети лица и със съпруг/а си.
Законов режим на разделност. При него трябва да знам, че:
• Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание (например ако по време на брака съпругата си купи кола и тя е на нейно име, то съпругът не може да претендира "половината", т.е. да получи някакво плащане).
• В случай на прекратяване на брака по исков ред, всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин. Законът е възприел това решение, за да защити интересите на децата от брака и семейството като цяло.
• При разпореждане със семейното жилище се прилагат правилата при законовия режим на общност.
• Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи.
За да изберем този режим, следва при сключването на брака да бъде изрично уведомено длъжностното лице по гражданско състояние – жената, в гражданското, която води церемонията по бракосъчетанието и при която се подписваме, че имаме желание да се ползваме от режим на разделност.
Брачен договор
Третият режим е договорният. Той ми дава възможност да уредя имуществените си взаимоотношения чрез брачен договор (може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака).
Може да подпишем такъв преди сключване на брака или след това по всяко време. Необходимо е обаче, да съм на поне 18 г., когато се женя/омъжвам. Той съдържа уговорки само относно имуществените отношения между страните като:
• Правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака.
• Правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака.
• Начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище.
• Участието на страните в разходите и задълженията.
• Имуществените последици при развод.
• Издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод.
• Издръжката на децата от брака.
• Други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс.
С брачния договор не могат да се уреждат лични отношения. В него не може да се включват уговорки от рода на:
• Колко пъти в седмицата да се осъществява интимен контакт между съпрузите.
• Кой, кога и по колко пъти да хвърля боклука.
• Кой, кога, какво и по колко пъти да готви.
• Кой и как да се държи с родителите на другия съпруг и т.н.
• Какви имена да носят децата от брака.
(*) Настоящата статия има за цел да очертае някои основни Ваши права, като няма претенции да бъде юридически съветник. Ако имате затруднения с упражняването на тези основни права или случаят е по-сложен – съветваме Ви да се консултирате с юридически експерт. (*)
Автори: Петя Баковска, Христо Милчев Георгиев
