Здравейте!

И аз като много от хората си имам своите страхове, проблеми и прегрешения. Чета редовно статиите на Алексей Бъчев. Но някак си отгоре, леко с недоверие и най-важното без да ги осмисля. Докато преди няколко дни просто ми просветна. Разбрах (или поне така се надявам) как трябва да ги разбирам.

Моят най-голям проблем, е че не срещнах подходящия мъж – или може би се разминах с него. Ето защо сега  и чрез вас ще помоля съдбата за прошка и милост в лицето на Царя на мъжете. Искрено се надявам това писмо да развали картите ми, стереотипите които съм си създала и да преобърна нещата в моя полза. Ще помоля Алексей да ме коригира, ако някъде бъркам.

(Текстът на цялото писмо е публикуван под отговора на Алексей – б.ред.)

* * *

Здравейте,

Разбирам, че за много от читателите на Edna.bg срещата с моите предложения може да се окаже странно преживяване, а идеите – трудно разбираеми. Това е така, защото подходът излиза извън рамката на конвенционалната психология.

Затова аз винаги препоръчвам на хората, които проявяват интерес, да прочетат книгата "Животът може да е чудо" на Ивинела Самуилова, където подходът е представен много достъпно и целият смисъл на тези методи е онагледен по чудесен начин, с много техники, през историята на героинята Ади. (Между другото, радостен съм да съобщя, че "Животът може да е чудо" е първият финалист в литературния проект на Job Tiger "Книгата, която ме вдъхновява", със завиден вот!)

Прочетох писмото ви до царя на мъжете. Не знам откъде сте разбрали за тази техника, която нито е панацея, нито има смисъл да се прави, освен в контекста на шега и с усмивка.

Начинът, по който вие сте се обърнали към този абсурден образ, обаче, по-скоро прилича на нещо средно между изповед, просителна молитва и "набиване на канчето" (как можа да ми ги пратиш тези смотани монтьори, Царю честити!).

Всъщност, не знам кой ви ги е пратил, но едва ли е точно този "цар" – та нали вие досега не сте се обръщали към него, че да го държите отговорен за случващото се в живота ви...

Разкаянието ви, от друга страна, е много стойностно, но само като лично осмисляне и преоценка на някакви ваши действия в миналото – личният катарзис е чудесна първа стъпка и предпоставка да решите да пробвате нещо различно, с нова нагласа.

Относно описанието ви на желания партньор, аз винаги съм препоръчвал да задаваме посока (във вашия случай "подходящ за мен човек") и да позволим на безкрая да ни изненада, защото и без друго не могат да ни хрумнат всички чудесни възможности, които той може да предложи. А и винаги пропускаме да споменем нещо важно, което пък после винаги се оказва най-сериозен препъникамък. Освен това, чрез това описание вие изразявате недоверие в способностите на "царя" – уж се обръщате към него, защото сте в безизходица, а му давате инструкции...

Писмото до царя на мъжете, както и всяка от техниките, които предлагам, имат за цел (най-често чрез хумор) да ни извадят от сериозността и да дадат тласък на промяната. Да ни освободят от важността и очакванията. Да ни накарат да отместим поглед от себе си, защото, в крайна сметка, не сме чак толкова важни, че да имаме чак такива сериозни проблеми... Не е ли така?

Може би, ако пренапишете това писмо, но като пародия, да се овайкате едно хубаво, да си сложите едни розови кюлоти на главата от мъка, да благодарите на царя на мъжете за предупреждението, че ако продължават така нещата може да останете сама и тогава ще се наложи да отвлечете някой монтьор на асансьори, за да (да, да!) в асансьора, след което да подарите (на царя) един хубав подобаващ царски подарък (малко въображение, за да измислите какъв), току-виж този с главното М, с когото сте се разминали или пък не сте се срещнали изобщо, обърка пътя и изненадващо се окаже пред вратата на... асансьора.

Заповядайте (всички, които проявявате интерес, но не успявате да разберете напълно подхода) на 13 септември на базисния курс "Животът може да е чудо" в София – там, освен че ще добиете представа, ще имате възможност да отработите много техники с директно приложение в ежедневието. Може да се свържете на посочения в сайта имейл.

Успех,
Алексей

* * * * * *

До Великия цар на мъжете

Молба от Edna синя гургулофтичка

Всемогъщи царю,

Пише Ви Edna синя гургулофтичка, поданичка на съседното на Вашето царство – царството на жените.

Преди много години допуснах грешки, под давление на други жителки на нашето царство, които са по-големи от мен, тогава смятах за по-умни, по-знаещи и с много голям авторитет. А и обичаите, нормите и обществено-икономическите условия в нашето царство бяха различни. Тогава ти ми предложи няколко кандидати от твоето царство, но тези мои наставнички не ги одобриха. По този начин те навлякоха на крехките ми плещи твоя законен гняв, от който страдам и до днес.

През всички тези години ти ми предлагаш само шофьори, монтьори, без образование, без умения да се справят в живота, та дори и социопати. Показа ми по най-красноречив начин, че първите са били прекрасни кандидати, които аз под давление отблъснах и се отървах лековерно и по най-бързия начин от подаръците, които бяха ми направили. Да бях запазила поне един от тях.

На много места търсих в последните години, дори в странство, но винаги резултатът беше нулев. Целият този кошмар и постоянен стрес най-накрая ме разболяха. Болестта е бавна и мъчителна, но още повече се гърчи сърцето ми заради ада, в който живея всеки ден. В крайна сметка, рано или късно - зависи от твоята милост, изходът е един. И това е един напълно заслужен край, защото не бях благодарна и бях сляпа за твоята безкрайна щедрост и великодушие.

Сега, от дъното на своето мъчение, те моля най-смирено - Теб, най-великият от всички повелители, благодетелят на земното ми щастие – смили се над мен грешната и прости ми греховете.

Моля те, свържи ме с най-подходящия за мен от твоите поданици. Да е умен, интелигентен, забавен, да ме разсмива, защото спрях да се смея. Да се справя със света, в който живеем и да ме  обича безгранично. Нека да гледаме в една посока, да имаме едни мечти и цели, да се допълваме взаимно. Когато единият започва изречението, другият да го завършва. Да бъдем двете половинки на едно цяло.

Нека бъдем най-добри приятели един за друг. Да се уважаваме. Да ме зачита като личност и жена.  Да решаваме заедно проблемите, да се опираме и да разчитаме един на друг. Да споделяме страстта си към пътешествия и приключения и да ги осъществяваме заедно с децата си. Да се радваме на птиците в небето, които са ми посестрими, на цветята в полето, на морския бриз и на лунния лик

Да е висок и строен, за да ме пази, защото аз съм твърде малка и беззащитна. Ще се радвам, ако бъде синеок, но не е задължително, и да бъде нормално красив. Усмивката му да ме събужда сутрин и да изтрива болката от тялото и от душата ми. Ръцете. Ръцете му са много важни. Те трябва да са силни и нежни. Силни, за да се грижат за нас, да ни защитават от бурите и да можем да се опрем на тях, защото ние сме слаби и крехки. Нежни, за да могат да галят с любов и мен и децата ни, които да са венецът на нашето щастие. Да могат да поемат и пазят малкото човече, което плаче, изпълва с умиление и гордост цялото ти същество и сбира в себе си всичките ти надежди, мечти, стремежи и любов. Да могат да обгърнат със страст любимата жена и да я поведат във вихъра на танца. Да ми показват, че съм единствена за него.

Надявам се, Царю честити, да ми простиш. Надявам се молбата ми да е трогнала великодушното ти сърце и да избереш най-подходящия си поданик. А ако мислиш, че най-достойният си ти – ще бъда най-щастливата небесносиня гургулофтичка на света. Ще пърхам с крилцата си около теб и ще ти разкривам онова, което може да се види само със сърцето.

Искрено твоя,
Небесносиня гургулофтичка