Здравей, Алексей,

Не знам откъде да започна... Не съм свикнала да хленча и да се оплаквам, но май стигнах... задънена улица, може би трябва да кажа – задъненИ улицИ: работа, пари, квартира, връзки... Като в принципа на доминото – докато търся изход за едното – събаря се следващото... Понякога не знам коя съм и кое е онова, което ме кара да пазя равновесие.
Вече научих, че "добротата е по-скоро слабост, а не сила", "в бизнеса няма чувства, а само интереси", а и "никой мъж не харесва умни жени"... Разбирам, че това са натрапените калъпи, но не разбирам как да разбия "желязната" им логика.
Наложи се временно със сина ми да живеем при майка ми и брат ми. За да изляза на квартира – ми трябва работа, а в малкия град или няма работа, или има оправдания, че не могат да ти платят – улучвала съм и двата варианта. Ако остана – трябва да слушам от сутрин до вечер колко е несправедлив животът, колко са кофти политиците, как на държавата не й пука..., а това ужасно ме потиска.
Да прибавим, че съм поръчител на хора, които не могат да си върнат заемите, аз също имам мои...
Все едно съм на кръстовище и не знам коя е вярната посока.
Когато прочетох "Животът може да е чудо", сякаш се върнах назад в детството, стана ми топло, уютно и забавно. Започнах да откривам едни потънали земи в мен, за които бях забравила... Когато прочетох "Ако животът не е чудо" – направо си бях у нас...
Как да намеря себе си и слънчевата посока в живота си, която ще ми случи добре платена работа – тя пък – квартирата, която ще населя с уют и приятели, на които мога да вярвам. Не съм уплашена, но уморена – да. А знам, че чудесата се случват...
Благодаря!

Здравей,
Много истински си ги описала нещата – сигурен съм, че доста хора ще открият собствената си история в твоето писмо.
Бих искал обаче да отбележа следното: опитвай се да излизаш от обективисткия възглед за Вселената. Ти и света не сте две отделени реалности и той не е чужд и враждебен. Оставам с впечатление, като че ли вътре в себе си държиш един свят, който не само е различен, но и противостои на онзи, гадния свят отвън. Вътре е ок – светло и приятно, а отвън - мрачно и кално... Може би затова е усещането за дезориентираност? И вероятно затова си се почувствала у дома, уютно и топло и като в детството, след като си прочела книгите – защото те показват живота отвъд това изкуствено разделение, през естествената свързаност  "аз-свят" и в целостта на съществуването.

Ивето (Ивинела Самуилова – бел.ред.) е предала тези отношения по един наистина прекрасен начин. Спомни си, например, в края на "Животът може да е чудо", когато Ади вижда отварачка на алеята и с детски възторг открива в нея уникален вселенски ресурс. "Отварачка отваря всякакви ситуации", възкликва детето в нея. Децата имат тази "чудесна" способност да изживяват всичко в свързаността му с всичко останало и то така, като че ли всяко нещо е чудо. Те нямат проблем да пресвързват нещата по нови начини, да създават свободно качествено нови и при това – действени взаимовръзки между себе си и света. Сигурно се сещаш за примера с детенцето и "вълшебната сламка" от предишния материал – точно за това става въпрос.

Когато преодолеем тази нагласа за отделност между нас и света, тогава ще преформулираме и нагласата си за чудесното и ще започнат да се материализират неща в този спектър. Нашият социум ни е накарал да повярваме, че животът е "обикновен", т.е. сив, безрадостен и мъчителен през повечето време, а чудото е нещо свръхестествено, което се случва само понякога и само на избраниците (по неясни критерии).  Всъщност, нормално е точно обратното – животът да се живее в радост, като чудесно приключение.  Точно тази нагласа отработваме и на курсовете "Животът може да е чудо".

Може, като начало, директно да ползваш "Отварачка отваря всякакви ситуации" като "мантра". Повтаряй си я, когато се сетиш за някоя от проблемните ситуации в живота ти. Избери си и ритуално една възхитителна вълшебна отварачка и я назначи да върши точно това – да отваря всякакви ситуации за теб. Носи я в себе си или й определи "работен кабинет" в някое чекмедже, например. От време на време отваряй да я питаш как се справя, пожелавай и успешен ден... :)

И като казах чекмедже, се сетих за една проста техника за привличане на "хубавини" (т.е. кой каквото иска, с полза за себе си), която наскоро споделих и в групата "Животът може да е чудо" във фейсбук. Всичко, което може да се отваря (гардероби, чекмеджета, ракли, шкафове...) върши работа. Когато излизаш, остави някое от тези съоръжения отворено, със заръката да събира различни хубавини за теб:-) След това, от време на време, отваряй и си пускай по някоя от събраните хубавинки - да си я ползваш :-) И така, зареждаш, разреждаш... колкото ти се иска.

Поздрави и пожелания за много радостни чудослучвания!
Алексей

На 07.12. между 17 и 19 часа ще може да получите автограф от Ивинела Самуилова - автор на книгите "Животът може да е чудо" и "Ако животът не е чудо".  Авторката ще ви очаква на щанда на ИК "Хермес" (№331, ет.3) в НДК, където в момента тече 31-то издание на Софийски международен панаир на книгата

* Въпроси към Алексей можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността ви е гарантирана.