Преди броени дни проф. Божидар Попов издаде поредната си книга "Митове и истината за храните, храненето и диетите", в която е събрал голяма част от професионалния си труд и знания, но на достъпен и полезен за читателите език. Той е учен с дългогодишен опит във физиологията на храносмилането и усвояемостта на храната, алтернативното хранене, хранителната профилактика на сърдечносъдовите заболявания и хигиенно-екологичните аспекти на здравето.

От 1999 г. е председател на Българското научно дружество по хранене и диететика и ръководител на катедра "Медицинска екология и хранене" към Медицинския факултет в София.

До неговото компетентно мнение се допитват и редица международни организации, сред които Европейското научно дружество по затлъстяване, Федерацията на европейските научни дружества по хранене (FENS), Европейската академия по хранене (EANS), Международният съюз на нутриционистите (IUNS) и др.

- Новата ви книга се казва "Митове и истината за храните, храненето и диетите". Кой тогава е най-големият мит по отношение на здравословното хранене и диетите?
- Най-големият мит е, че ни трябват много пари, за да се храним здравословно. По-важно е човек да се храни според спецификата на своя метаболизъм. Затова няма универсална рецепта и диета за отслабване, защото всеки организъм е податлив по различен начин към свалянето и респективно трупането на килограми. Другата сериозна заблуда е, че не бива да закусваме. Подчертавам дебело, че именно сутрешният прием на храна е от изключително значение, тъй като даваме нужното "гориво" на тялото ни, за да стартира деня, което ще се изразходва много по-лесно за разлика от обилната вечеря. Преди лягане организмът се подготвя за покой и сън и всъщност солидното похапване късно вечер, към което масово се придържаме, натоварва и уврежда бъбреците, черния дроб и сърцето.

- Споделете тогава какво трябва да включва една примерна закуска и вечеря?
- Правете точно обратното на навика – засилете приема на повече продукти сутрин (между 500 и 700 калории), а вечер наблегнете на супите, киселото мляко, плодовете и зеленчуците. В нашата наука сме доказали, че организмът не бива да остава без храна над четири часа, така че разделяйте отделните похапвания през подобен времеви интервал.

- Има ли полезен продукт, който като нация постоянно подценяваме и рядко включваме в менюто си?
- Международни данни показват, че България е на едно от последните места по прием на риба. Именно месото на тези морски и речни обитатели е богато на ненаситени омега-3 мастни киселини и е невероятно полезно за редица биохимични процеси, извършвани от органите и системите в тялото ни. Еталон за екологично чист продукт е балканската пъстърва, защото е любител на изключително бистри сладководни реки. Не пропускайте и 1-2 лъжички мед дневно, но не го разтваряйте в горещия чай, тъй като полезните му качества се губят при термична обработка.

- Със сигурност сериозна част от българското население ще попрекали с яденето и пиенето на Коледа и Нова година. Как обаче да облекчим поне в някаква степен тежестта в стомаха и гаденето?
- С приема на алкохол е нужно да консумираме и повече салати, за да снабдим организма с витамини и минерали, които действат очистващо на фона на токсините и калориите, приемани с алкохолните напитки, мазните, тестени и сладки ястия, които ще ни съпътстват масово по празниците. Трябва да се научим да ядем повече пресни плодове и зеленчуци. Всеки ден количеството им не бива да е под 500-700 грама. Така че след тежките трапези на Коледа и Нова година, засилете тяхната консумация. Ако сте с по-чувствителен стомах, наблегнете на фрешовете, печените ябълки и круши или пасираните плодове и зеленчуци.

- Вие сте привърженик на балансираното хранене. Има ли обаче суровина, която завинаги можем да изключим от своето меню?
- Ние специалистите по хранене казваме, че няма вредни храни, а вредни количества. И най-полезните продукти могат да ни навредят, ако ги консумираме непрестанно. Затова хапвайте колкото се може по-разнообразни суровини, но балансирано.

- Колко често е добре да включваме месо в менюто си, кое препоръчвате и кое да избягваме?
- Два пъти седмично е напълно достатъчно да похапваме месни продукти от типа на всякаква скара или готвени ястия. Вече е категорично доказано, че честият прием на червени меса увеличава риска от рак на дебелото черво. Яжте риба също поне 1-2 пъти в седмицата, но подбирайте предимно прясна и речна, за да избегнете нефтените замърсявания, характерни за морските и океански басейни.

- С каква мазнина е добре да готвим?
- Нека готвим с възможно най-малко мазнини, независимо от вида им. И олиото, и зехтинът са подходящи в салатен (суров) вид. Вече се предлагат кухненски съдове, чието покритие изисква оскъдна мазнина, за да приготвим дадено блюдо.

- Вярно ли е схващането, че нискомаслените млечни продукти са по-вредни от високомаслените, защото на практика в първите почти не се съдържат полезни съставки?
- Оптималният вариант е да консумираме млечни продукти с 2% масленост. В нискомаслените млека липсват мастноразтворимите витамини A и D, калцият, калият и част от белтъците – все едно приемаме суроватка. Направо е престъпление, особено за подрастващите, да им даваме нискомаслени млечни суровини между 0,1 и 1%.

- Трябва ли да се откажем от белия хляб?
- При някои заболявания на храносмилателната система е даже препоръчителен. Иначе е пълен само с нишесте. Изберете пълнозърнестия хляб. Калориите в него са изравнени с тези на белия, но минералните съставки, витамините и фибрите (помагащи за перисталтиката) са в пъти повече.

- Вие сте пътували в различни държави. Коя нация се храни най-здравословно?
- Тук роля играе генетиката. Скандинавските народи са най-добре сложени като пропорционалност и хармоничност на тялото, въпреки че ядат доста. Аз често давам пример с монголците, които консумират предимно овче месо, богато на най-много наситени мастни киселини. При тях обаче почти не се наблюдават сърдечносъдови заболявания, защото организмът им произвежда ензим, усвояващ бързо и лесно подобни мазнини.

- Как се е променила културата на хранене на българина през последните години?
- Българинът постоянно се информира за новостите относно здравословното хранене и е запознат в детайли със свойствата и качествата на отделните групи продукти, но проблемът е, че не обича да спазва принципите на балансирания и полезен прием на храни.