Здравейте, Алексей,

Изправена съм пред проблем и не мога да взема решение. Живея на семейни начала с мъж от четири години. Той не иска да имаме дете, защото има от първия си брак.

Не мога да си тръгна, защото ме е страх от самотата, а не мога да търпя унижението му. Как да взема решение? Кое трябва да е приоритет – страхът от самотата или личноста ми?

* * *

Здравейте,

На кратичък въпрос – кратичък отговор. Разбира се, страхът от самотата не би трябвало да ви е приоритет, нито дори причина да бъдете във връзка. Това вече доста пъти сме го повтаряли, но нека да го подчертаем отново: когато поставяме опорите на живота ни върху външни хора или обстоятелства, ставаме нестабилни отвътре. Започваме да зависим от тези външни опори, да подменяме автентичните си потребности и да губим ориентацията кои сме ние и какво е важно за нас.

В книгата "Жената, която търсеше любовта" от Ивинела Самуилова, в Петата песен на любовта, има едно много точно описание на това в какво превръщаме отношенията, когато причините да бъдем с друг човек не е желанието ни за споделяне на самата любов, а запълване и прикриване на собствените ни дефицити:

"...Станах докер на търговско пристанище,
Посрещах и изпращах кораби, натоварени с липси
И с трюмове, препълнени със страхове и нужди..."

Дали искате да бъдете докер и непрекъснато да товарите и разтоварвате кораба на любовта със страхове, нужди и вътрешни липси е въпросът, на който трябва да си отговорите в този момент и при това - сама.

Също така би било добре да потърсите отговорите в себе си и на още няколко въпроса. Как точно този мъж, когото не можете да търпите, както заявявате, ви помага да не се чувствате самотна? Ако не откликва на една от най-естествените потребности на любимата жена – да бъде майка, как сте сигурна, че би бил до вас в друга важна за вас ситуация? По какъв начин неговото присъствие ви кара да се чувствате по-добре, отколкото ако сте без него? Защото, ако е просто заради звука и картината, спокойно може да го замените с телевизор и да си спестите униженията, за които споменавате. Самотата поне не унижава.

Аз не мога да ви кажа как да постъпите, мога само да ви предложа да се опитате да постигнете вътрешна яснота сама за себе си. За яснотата сме давали вече многократно идеи, които бихте могли да ползвате – просто прегледайте предишните ми публикации в архива на Edna.bg ТУК.

За финал: просто не пророкувайте за самотата като за вечна. Тя може да бъде чудесна възможност да постигнете яснота и вътрешна стабилност и да случите за себе си една нова и много по-пълноценна връзка.

Поздрави, Алексей