Здравейте, Алексей
Престраших се и аз да пиша, защото се чувствам много глупаво и даже малко ме е срам.
Ситуацията при мен е дълга за обяснение, но ще опитам накратко. Омъжих се почти на шега и така 8 години. Причините бяха разнородни, все се влюбвам в неподходящи мъже, а в мен такива, които аз не обичах достатъчно. Накрая ми писна и се омъжих. Отношенията ни и до ден днешен са много добри, но... В мен има една огромна дупка, меко казано.
На всичкото отгоре, пак се влюбих, но вече съм с две деца и въпросният мъж също, той също не е безразличен. Супер, пак невъзможна ситуация.
Чувствам се като животно в капан, за което няма изход вече. Не мога да върна назад нещата, всичко в мен крещи и това ми пречи на всичко останало.
Ходих на психолози и както казахте - намерихме обяснение за проблемите, но няма решения. Прочетох книгата ”Животът може да е чудо” и аз, като повечето, се оприличих на героинята. Опитвам се да правя упражненията, но... не знам - на моменти наистина се забавлявам и после пак същото.
Вече си мисля, че цял живот ще се въртя в този лабиринт. Омръзна ми да страдам от любов, от чувство за неудовлетвореност и малоценност, безизходност и да се смея и после да плача. Нещо ме е стиснало за гърлото. Дали имате лек за тези неща?
Поздрави
* * *
Здравейте,
Истината е, че от писмото ви не разбрах съвсем ясно какъв е проблемът. Искате да прекратите отношенията си със сегашния си партньор и да бъдете с новия мъж, когото сте срещнали или да престанете да страдате от любов и всичко останало, което сте изброили в края на писмото?
Както при голяма част от хората, които се обръщат към мен за помощ, ми се струва, че това, от което имате най-голяма необходимост в момента, е по-голяма вътрешна яснота.
В тази връзка, бих искал да отворя една скоба, за да обърна внимание на нещо, което напоследък ми прави силно впечатление. Става въпрос за крещящия призив на позитивната психология: ”Бъдете себе си!”. Наистина, смайващи са героичните опити на хора, с които съм се срещал, да бъдат ”себе си”, когато нямат ни най-малка представа кои са и какво искат от живота. И като резултат – често жертват здравомислието и истинските неща в живота си, заради някаква измислена ”себе си” псевдо-автентичност. Затварям скобата.
В случай, че става въпрос за сценарий, в който сте убедена, че искате да напуснете съпруга си по някакви смислени за вас причини, мога да ви посъветвам да подходите по същия начин, както когато сте се омъжили за него – на шега. Просто го напуснете по същия начин. Може да опишете проблема и когато изчерпите описанието напълно, просто добавете изречението ”и като на шега...” и започнете да описвате нов сценарий, в който нещата се развиват в желаната от вас ясна посока.
Ако пък става въпрос да се отървете от ”страданието любов”, ще си позволя де цитирам една история, която ми разказа Ивинела Самуилова, авторката на книгата „Животът може да е чудо”.
Един млад монах попитал духовния си старец:
- Отче, защо църквата нарича брака ”свят”?
- Защото към него се числят голям брой мъченици – отвърнал старецът.
Използвам духовитостта на този духовен отец за разведряване, но ето и мисълта на един друг възрастен монах – за размисъл и понеже търсите лек:
”Съществуват страдания, от които е по-добре да не се лекуваме, защото само те са в състояние да ни предпазят от други, по-лоши.”
В случай, че преди да предприемете раздяла със съпруга си, решите все пак да поработите за повече вътрешна яснота, може да прочетете предишни мои статии в Edna.bg по тази тема ТУК.
Поздрави, Алексей