Здравейте, Алексей,
С голям интерес прочетох трите книги на Ивинела Самуилова.
След това при мен започна една голяма синхронизация. Каквото си пожелая, започва да се случва.
Има обаче няколко странични действия. Първо, започват да се случват и не толкова приятни неща. Това има положителна страна, защото внимавам какви мисли минават през главата ми. Старая се лошите мисли да заменям с добри.
Второ, понякога ми се предоставят по две добри възможности едновременно и се колебая коя да избера. Това също не е толкова лошо. Харесва ми да преценявам плюсовете и минусите на ситуацията и да мога да правя осъзнат и отговорен избор. Но има нещо, с което не успявам да се справя. Оказва се, че някои желания всъщност не са били толкова желани. Нещо, което съм искала, се оказва, че не ми е толкова необходимо. Или пък някакво мечтано преживяване не ми носи чаканото удовлетворение. Мога ли по някакъв начин да си “опитомя” желанията си?
С най-добри пожелания!
Здравейте,
Вашето писмо повдига няколко интересни въпроса във връзка с понякога неочакваните ефекти от “фействането”, както шеговито наричат практиките за промяна на нагласата от нечудесна към чудесна във фейсбук-групата “Животът може да е чудо”.
Първо да потвърдя, че книгите на Ивинела Самуилова наистина могат да доведат до този ефект, който описвате – много хора са ни споделяли, че след прочитането им поне за известно време ходят с отворена от изумление уста, заради странните синхронизации, които започват да съпътстват ежедневието им.
Предполагам, книгите успяват да събудят дълбоко заспалия вътрешен наблюдател, който внезапно открива, че светът е едно чудесно (в най-буквален смисъл) място.
Истината е, че дори излезе нова диагноза, която нарекох “вълшебническа невроза” (с усмивка, разбира се), с която обобщавам тези случаи, при които мощното действие на потенциала е довело този, който го е проявил, ако не до шок, то поне до състояние на силно изумление.
Звучи забавно, но това е много показателно до какви мащаби сме вкарали негативното мислене във възприятията си за света и как един такъв стимул (като книгите или курсовете) да излезем от това мислене ни изстрелва понякога много бързо в една “непозната” територия.
Слагам непозната в кавички, защото тази територия не е непозната, а изоставена. Все едно доброволно сме напуснали родното си място.
Съвсем нормално е в този контекст – на проглеждането - и неприятните неща, които се случват, да бъдат разглеждани по друг начин. Радвам се, че успявате да ги преформулирате.
Много е интересно обаче това с дилемата на двата положителни избора.
Препоръката ми тук е да внимавате да не превърнете възможностите за избор в проблеми, като ги вкарате в капана на оценъчното, логично, разумно осмисляне.
Защо не пробвате да дадете свободата на избора ви, вместо вие да го правите?
Ето това вече би бил един различен подход, който ще ви донесе облекчението от това да се отървете от колебанията, съпътстващи всяка дилема. Може да пробвате да възложите избора на някой бор, както бях предложил в предишен материал (из-бор – игра с думата, т.е. излиза от бора), а защо не и на някой ясен (ясно е защо, нали?).
Много ми хареса също въпросът ви: “Как да опитомя желанията си?”.
Вече доста пъти сме говорили как да проверим готовността си да приемаме “чудесата”, когато те се случат.
В книгата “Жената, която търсеше любовта” има случай, описан много подробно точно в смисъла на вашия въпрос, както и техника (със зарчета), с която да проверяваме дали желаното е наистина автентично или е някакъв модел, който сме прихванали, а може би илюзия, която ни е продадена...
Добрата новина по отношение на тези псевдожелания е, че колкото повече упорствате да възстановите естествената връзка на природното си Аз със света, толкова повече те ще намаляват, а вашата способност да разпознавате истинското от фалшивото, ще се увеличава. Ако използвам аналогия, този процес прилича на беленето на лук, дори и със сълзите, които го съпровождат.
Във връзка с вашия “проблем”, ви препоръчвам да пробвате и най-новата диета – желателната. Основният принцип на желателната диета е въздържането от желания за определен период. Пробвайте за няколко дни да не желаете, а ако се появи някакво желание, отлагайте го за времето, когато ще сте приключили диетата. Както въздържането от храна води до пречистване на организма, така и въздържането от желания пречиства съзнанието от натрапените псевдожелания.
За началото на следващата година е планиран курс с напълно нови техники за обогатяване на “вълшебническия” арсенал, в който съм включил и такива, свързани с разпознаване на автентичните желания. Ако за вас и за други читатели на Edna курсът представлява интерес, може да се свържете чрез формата за контакти в сайта, за да получите повече информация.
Сърдечни поздрави и много опитомени чудеса,
Алексей