Здравейте, Алексей,

Обръщам се към вас по малко име, защото ви чувствам като близък познат вече, след книгите на Ивинела. Искам да ви пиша сигурно от години вече, но все нещо ме спира, искам да имам достатъчно време или достатъчно спокойствие, или просто ме е страх повечето пъти.

Става въпрос за мъжа ми (приятел, не сме женени). Аз като всяка "свястна" жена вложих в началото всичко от себе си в тази връзка. Повярвах на 101 процента, че всичко е чиста монета и понеже никога не съм била удостоявана с кой знае какво внимание от мъжете, направо литнах. Ама честно. И то на 39 години. Бях готова да започна да се боря и за бебе, пренебрегнах семейството, приятелите си и най-вече сина си и въобще... куп щуротии, заради които, ако не бях чела книгите на Ивинела, сигурно трябваше да съм се гръмнала няколко пъти.

Всичко излезе лъжа или по-точно манипулация. Напоследък всеки ден ми попада една статия за манипулирането на хора и тя явно е написана за моя мъж. 

Знам, че не казвам уникални неща. И за да не ви отегчавам - по-накратко. Снощи казах на въпросния си мъж, че си тръгвам. Направих първата крачка към свободата си. И този път искам да е наистина. Не искам да се връщам назад. Искам да направя втората и третата и колкото са нужни. И понеже сте вътрешен човек там, във вълшебническия отдел за сбъдване на мечти - моля ви, издействайте от Вселената дом! Дом за мен и детето ми. Ако трябва, ще го описвам точно, ще го рисувам, ще го изрязвам и лепя. Но наистина, единственото важно за мен е да е собствен. В този момент поне нищо повече не искам, но ако Вселената реши, че заслужавам, ще приема всичко, което ми подари. Винаги съм ѝ благодарила и особено снощи за смелостта! Тя е симпатяга.

Четох една статия за правилното формулиране на желанията и видях, че трябва да има винаги срок. Поставих срок до края на годината, но после като се вбесих от нещо си - бързо съкратих срока на 1 месец. Вселената е и бърза, не само симпатична. Ще спирам, защото ако сега не го направя, няма да спра никога. Благодаря за търпението и за това, че ви има. И вас, и Ивинела. Вие наистина сътворявате чудеса. Нямам думи да изразя колко много сте помогнали и не само на мен. Най-абсурдното в цялата работа е, че след 2-3 плахи подмятания и напомняния, в момента мъжът ми чете "Къде отиваш, Пътнико?"!

* * *

Здравейте,

Благодаря ви за отношението към мен и към Ивето – радваме се, че по някакъв начин идеите, които представяме, са полезни. Извинявам се, обаче, че няма да откликна на молбата ви да ви издействам от Вселената дом.

Сърце не ми дава да ви отнема радостта и забавлението да си го извълшебствате сама. Не ви препоръчвам да усложнявате процеса, като поставяте пред Вселената условия, идващи от вашата логика. Кое е възможно, кое е невъзможно и за колко време, е част от матричната игра, в която не е добре да се заигравате, ако наистина желаете случване. Достатъчно е да стартирате процеса, а как ще се реализира желаният сценарий, не е ваша грижа, нито е по възможностите на човешкия ум да измисли всички вероятни и невероятни варианти, които съществуват.

Процесът може да бъде стартиран практически по всякакъв начин – като изкукуригате под масата, срешете се с вилица, натъркате носа си с картофени обелки и всяко друго нещо, което никога не сте правили (след като искате нещо, което никога не сте имали). Ако ви харесва да лепите и да изрязвате, правете го, стига това да не засилва очакванията ви.

Може обаче просто да назначите някой черпак за личен агент недвижими имоти със задачата да осигури желания дом за вас и детето ви. Хубаво е да ходите с агента на огледи, но ако ви е неудобно да вървите по улиците с черпак в ръка, може да назначите за агент нещо по-удобно за ходене – например някоя джапанка и да си обикаляте с нея – в смисъл, обута на крака ви.

В групата „Животът може да е чудо” фейската общност поддържа „наръчник на вълшебника”, който също изобилства от идеи, включително и за намиране на дом.

А „Къде отиваш, пътнико?” е книга, способна да преобърне мирогледа на човек, така че, щом мъжът ви е започнал да я чете, може би си струва да изчакате да я завърши?

Поздрави, Алексей

Прочети още: Не искам да страдам повече