Кристина Дойчинова e терапевт в сферата на преживелищната терапия, трансперсоналната психотерапия и хипнотерапията. Практиката и е естествено продължение на над десет годишен опит в областта на мощни катарзисни дихателни техники, стотици хипнотични сесии и множество дълбинни пътувания във вътрешните светове.
Личният интерес към източните учения, практики и системи за реализация, както и срещите с мексиканския шаманизъм резонират във философията ѝ за света, отразявайки се в терапевтичния ѝ подход.
Срещнахме се с Кристина, за поговорим с нея за работата ѝ като психотерапевт, за хипнозата, както и за нейните лични професионални опит и убеждения:
Криси, разкажи ни по-подробно, какво точно е хипнозата?
Хипнозата е метод, който бих оприличила на въжето, повдигащо ъгъла на завесата, която прикрива необхватни вътрешни светове. Дефинирането ѝ е опит да опишем многоизмерно състояние с триизмерни думи. Важно е да се подчертае - тя е само метод. Чрез него можем да навлизаме в хипнотичен транс - променено състояние на съзнанието. Тук идва въпросът, какво е променено състояние на съзнанието?
Променените състояния на съзнанието са естествени за човека, ние се намираме в такива по няколко пъти дневно. Задълбочаването им се постига чрез различни похвати – хипноза, медитация, релаксация, водено въображение, дихателни упражнения и т.н. В тези моменти осъзнаваната от нас реалност бива изменена или по-точно фокусът на внимание и осъзнаване е променен.
В състояние на хипнотичен транс имаме шанса да достигнем до дълбоките нива на несъзнаваното, където се крият както корените на всеки проблем, така и зрънцето чист потенциал.
Хипнозата е най-бързият метод, който може да ни пренесе в неординерно състояние, като не е необходимо да имаме каквато и да била духовна опитност.
С помощта на опитен терапевт може да достигнете до същинския проблем на симптома (заекване, паническо разстройство, зависимости, обсесии, безсъние.) и той да бъде изчистен из основи. Идеята е да постигнем дълбока трансформация, която постепенно да бъде интегрирана и оцялостена в ежедневния живот. Хипнозата е състояние, в което „невъзможното“ се случва.
A какво представлява трансперсоналната психотерапия?
В основата на всеки преживелищен психотерапевтичен подход стоят древни методи, използвани хилядолетия преди нас, тоест ние не измисляме „топлата вода“, а приспособяваме старите знания към настоящия момент. Трансперсоналната психотерапия също лежи върху опита на предците ни.
Терминът доста точно обяснява сам себе си. Транс означава отвъд, персона - личностното его. Следователно, трансперсонално обозначава нещо отвъд персоналното.
Можете да си го представите като място, на което никога повече не сте самотни, не зависите от дребнавите щения на егото и нямате какво да защитавате. Сиреч идеята и усещането за дуалност, различност и отделеност започва да се разпада. Лечението на душата (психотерапия) идва чрез нейното оцялостяване и именно това е целта на трансперсоналната психотерапия – цялостност на съзнанието.
Преживелищните методи са онези, които носят трайна и неусетна промяна. Именно поради тази причина практиката ми е насочена основно към такива. Интелектуалното разбиране също е важно, но то не може да дойде без опита на преживяването. Двете трябва да имат една обща посока. Точно както влакът и влаковата релса по отделно са безполезни , но заедно осмислят съществуването си. Полагайки стабилна основа чрез практика, ние даваме добра посока на размишленията си.
Какви свои личностни проблеми може да излекува човек чрез тях?
Краткият отговор е всякакви.
На практика всеки проблем, който имаме е израз на модел, програма на мислене, поведение, наслоени схващания, действащи от дълбините на несъзнаваното. Несъвършенството на нашата философия и разбиране на света ни води към самоунищожение, чрез физическо или психично страдание. Преследвани сме от болести, несгоди, животът ни е объркан, струва ни се прекалено тежък! Но той е само отражение на същността ни. Зад изцелението на психиката и тялото стои единствено трансформацията. Промяната, настъпваща чрез катарзисни изживявания е дълбока, фундаментална и трайна, случваща се незабелязано.
Освобождаването на психиката, преобразяването на съзнанието, разширяването на мировъзприятието, възстановяването на естествения енергиен поток са задължителни за лечението на човека.
Трябва ли задължително да имаме проблем, за да потърсим съветите на психотерапевт?
Това е важен въпрос!
Повярвайте ми, ничии съвети не са ви нужни, нужен ви е неговият опит. Съветите са нещо, базирано на рационалния ум, който действа спрямо мнението, личната позиция и оценка на съветника, а те винаги са субективни и относително верни. Ако имате вътрешни търсения, нужди и въпроси, онова от което се нуждаете е някой, който да сподели опита си с вас. Да сподели методи, практики, пътища които е открил или са му били показани.
Появата на проблем е знак, че сте закъснели!
При мен идват хора, подтикнати от различни подбуди. Някои желаят да направят промяна в живота си, но не знаят каква и/или как. Други имат куп въпроси за мирозданието, но не знаят къде да търсят отговорите. Има такива, които идват с обективен проблем и си тръгват веднага щом той бъде решен. Такива, които просто са имали вътрешна потребност от разбуждащо преживяване, катализиращо стремежа им към свобода. А някои вече са поели по пътя на себепознанието и себереализацията, просто им е нужна сродна среда. Сиреч, всичко е изключително пъстро и не е задължително свързано с проблем.
На всеки човек ли действа психотерапията? Има ли вариант да не действа?
Светът, който обитаваме и осъзнаваме в този момент, функционира на принципа на дуалността и естествено ние мислим в неговите рамки по двуполюсен модел, ала в основата и първоизточника на всичко, което е и основата на нашето съзнание тази дуалистичност се разпада. Така да се каже, в цялата си различност и уникална палитра от преживявания, емоции, знания и т.н., оформящи ни като личности, ние сме абсолютно еднакви. И в контекста на тази мисъл - да, психотерапията има потенциала да повлияе благотворно на всекиго.
Разбира се има причини, поради които терапията може да „зацикли“. Ако използваните методи за психотерапия, като цяло са безрезултатни. Ако човек напълно отказва да допусне промяна (както вътрешна, така и външна). Трудно би било всичко да си остане същото, ала проблемите, които това „също“ е предизвикало да изчезнат! Това са варианти, при които „не действа“ е вероятност!
Разкажи ни как протича една твоя терапия – от началото до края?
Няма рецепта, по която се действа, няма предварителна рамка, в която може да се вмести терапията. Това беше първият урок на моя учител по хипноза, който е и в основата на успешната терапия.
Всеки човек идва с дълбоко личен проблем или търсене, породени от вътрешната му вселена, която е необятна. Ако проблемите, съответно тяхното решение бъде унифицирано терапията няма да дава добри резултати. Именно поради тази причина трябва да бъде намерен верният път . Истината винаги е една, но начините по които ще я открием са различни. Терапията може да протече чрез хипнотични сеанси (регресия, прогресия, паралелни реалности, срещи със същности от по-висш порядък...), медитация, дихателни техники, групови събирания и т.н.
Но да го кажем така. Започваме с разговор, в който моята цел е не само да разбера каква е причината на седящия срещу мен да е там, а и двамата да усетим дали си импонираме достатъчно, за да тръгнем на едно общо пътуване, чийто край никой не знае. Той зависи само от това до къде сме готови да разгърнем съзнанието си и къде и дали ще решим да спрем. Всичко в живота ни е плод на личното ни решение, дори и не винаги да изглежда така.
Още по темата:
Кризата на средната възраст – криза на компромиса
Има мъж – има проблем, няма мъж – има проблем
Изборът – създателят на собствената ни реалост
