Сред толкова много празници в този период, които народът мъдро е постановил да се пълнят със „свинско и винско” за здравето на Христовци, Стефановци, Васильовци, Ивановци, Йордановци, Антоновци, Атанасовци и техните производни имена, (които обхващат почти целия български народ), реших, че може да е уместно да кажем нещо за името като ресурс.

В нашата (и не само) култура именуването има сакрално значение. У нас за много хора именният ден дори е по-важен от рождения.

Даването пък на име е първия и най-важен ритуал в човешкия живот – едно магическо наричане (или тържествено поставяне на етикет), с чието смислово, сакрално и семейно-битово натоварване човек е длъжен да извърви житейския си път.

Затова и смяната на името може да има непредвидими последици върху живота и буквално да го преобърне.

Още в стари времена хората са установили, че в някои случаи промяната на името е имала силата да прекъсне поредица от неблагоприятни събития, с които е асоциирана употребата му. Така например, съществувала е практика за преименуване на деца, които често боледуват.

За да бъде радикално прекъсната връзката между името и „съдбата” на детето (да боледува), родителите изнасяли отрочето си пред вратата на дома, за да получи то ново име от първия случаен минувач. Тази „техника” на преименуване в моята практика се оказва многофункционална и приложима както за смяна на посоката на живота генерално, така и за промяна на отделни ситуации и решаване на проблеми от различно естество – например фобии.

Ето един съвсем пресен случай от тези дни, свързан с клиентка със страх от домашен любимец (куче). Задачата, която жената получи бе да преименува кучето – нещо, което в началото ѝ се бе сторило много трудно („какво друго може да е едно куче, освен куче?!”). После обаче изненадващо се бе оказало, че едно куче може да е коминочистач и не помня още какво, но доста и все неща, които вместо да плашат, разсмиват, променят тотално отношението, а оттам – и самата ситуация чрез начина, по който ние реагираме на нея.

Не мога да не припомня отново и онзи автентичен случай, превърнал се в емблематичен пример как да преименуваме с цел промяна на нагласата към живота като цяло, който Ивинела Самуилова е разказала толкова забавно в книгата „Къде отиваш, пътнико?”.

Става въпрос за историята с таксиметровия шофьор, кръстил се най-сериозно с името Марко Тотев – най-големия карък на света, на когото „дори Господ да набута късмета отзад, той пак ще го изпърди”...

Но да не ви отнемам насладата от разказа как Марко Тотев може да стане розов лозобунгер с голям късмет – (пре)прочетете си историята сами на стр. 59-60 в книгата.

В романа „Ако животът не е чудо” има също много подробно описан пример как да се преименуваме от някой, който има проблем, в такъв, който не просто няма проблем, но има на негово място решение. Не веднъж сме коментирали, че е важно не проблемът да изчезне, а най-вече какво ще сложим на негово място!

Преименуването дава именно тази възможност – да създадем нова реалност, назовавайки я различно, а начините за това са безброй. Много от тях, както за преименуване, така и други техники, може да научите на курсовете, които продължаваме и тази година, разширени с новия опит, който натрупваме заедно.

Наздраве за всички именници!
Алексей